— Различни процедури — повтори той. — Оплождането „ин витро“ е най-бързият начин. И много ефективен. Изваждат една яйцеклетка и… до каква степен ви интересуват подробностите? Жените ми разказваха всичко…
— Не знам — сви рамене Ласитър.
— Добре… Както казах, оплождането „ин витро“ означава кратък престой. Дамите идват и си отиват след няколко дни. — Той затвори очи, завъртя глава, за да намести прешлените си и се замисли. — След това идват различните… прехвърляния. Прехвърляне на гамета. Прехвърляне на зигота. — Поусмихна се. — Странен лексикон за правене на деца, не мислите ли? Наистина… — Той направи пауза и издекламира: — „Интрафалопиално прехвърляне на гамета“. Опитайте се да го кажете, ако носът ви е запушен. — Погледна Ласитър с крива усмивка. — Какво, по дяволите, изобщо е „гамета“? Човек има право да знае все пак…
— А Хана Райнер? — попита Ласитър, чукайки с пръст по страницата, която обработваше. — Не съм стигнал още до нея, но тя… от кои беше?
Хю разтри уморените си очи.
— От друг вид — каза той. — Донорство на ооцита. Отнема месец. Вашата сестра не беше ли от същите?
— Мисля, че да. Всъщност знам само, че е стояла доста. — Замълча и го погледна: — Защо според вас е отнемало толкова време?
Хю сви рамене.
— А… — изненада се сам той, — всъщност мисля, че знам. Знам! Хана ми го обясни. Първо, самият Барези настоявал за дългия престой. Хана ми каза, че в друга клиника, където била ходила, я задържали само първия ден, за поставянето, а после й дали инжекции и хапчета за вкъщи.
— Инжекции и хапчета?
— Трябвало да синхронизират тялото й с това на донора.
— Какъв донор?
— Донора на яйцеклетката. Нали така се нарича методът: „донорство на ооцита“ — Ласитър изглеждаше напълно озадачен. Хю въздъхна: — Понякога дадена жена… като Хана… не може да забременее. Защото яйцеклетките й са… твърде стари.
— Какво означава това?
— Ами… те ги получават наведнъж… говоря за жените… когато се родят. Знаете това, разбира се.
— Разбира се — излъга Ласитър.
— Та, от самото начало разполагат с всички яйцеклетки, които им е писано да имат. Само че с остаряване на жените, остаряват и яйцеклетките. И понякога се получават усложнения. Хромозомите се разиграват, появяват се генетични увреждания или яйцеклетките не могат да бъдат лесно оплодени. Методът е разработен за такива случаи. Защото жените като Хана могат да раждат, т.е. могат да износят дете. Някой като Барези взема яйцеклетка от млада жена — донора, — която после оплождат с… хм… със спермата на съпруга на Хана… и слагат така оплодената яйцеклетка в по-възрастната жена. — Изтощен от обяснението, Хю отпи дълга глътка, изплакна с питието устата си и с наслада преглътна.
— Значи… биологически казано… това дете не е на тази жена.
Хю забарабани с нокти по ръба на тумбестата чаша.
— Позволявам си да не се съглася. Биологически погледнато детето е нейно. Тя го износва, ражда го и започва да го гледа. Но в генетичен аспект те нямат нищо общо, защото цялата ДНК е дошла от съпруга и донора. Струва ми се, че Хана се безпокоеше от това.
— Защо ми го казвате?
— Ами хлапето не е приличало много на Иржи, нали?
— Не знам — призна Ласитър. — Аз видях само снимка, на която детето беше още бебе. Вие двамата, предполагам… сте поддържали контакт.
— О, да. Цели две години си пишехме всяка седмица. После… престанахме. Тя ми изпрати снимка на малкия и… ами… предполагам, че е имал нещо общо с донора, защото не приличаше много на Иржи… не че той може да спечели конкурс за красота.
— И все пак не разбирам… защо е необходим цял месец…
— Заради инжектирането на хормони. Нали ви разказах. Жената, получила яйцеклетката… — обясни Хю с нежелание, — трябва да синхронизира, в смисъл, да промени своя месечен цикъл в съответствие с този на донора. А Барези имаше свои виждания за това.
— Ясно.
— Той настояваше да са му тук под ръка през целия месец… макар в другите клиники да не е така. Той задържаше дори местните пациенти. Обичаше да следи хормоните им изкъсо. Освен това не му харесваше, че някои от тях летят със самолет — твърдеше, че това било грешка, тъй като имало нещо, свързано с въздушното налягане.
Ласитър слушаше намръщен. Значи през това бе минала Кати? Беше изтърпяла всичко, без да спомене за хормоналните инжекции, ооцитите и донорството на яйцеклетки. От друга страна, Кати никога не бе обичала да говори за толкова интимни неща. Дори с него. Може би… точно с него.
— Мога ли да ви запитам нещо? — обади се Хю.
— Разбира се.
— Ще ни се обадите ли? Имам предвид за убийствата. Не знам дали разбирате… Найджъл ме подмята за Хана, но аз много я харесвах. — Направи безпомощен жест, погледна Ласитър и се прозя: — О, Боже, скапан съм. Май е най-добре да лягам. — И леко залитайки, тръгна през фоайето.