— Да.
Мъри помисли и попита:
— Взели ли са нещо?
— Не. Поне не съм забелязал. Но… предполагам, целта им е била да проникнат в компютъра ми.
— Така-а — кимна Мъри.
— Проблемът е… Не виждам как би могло да стане. Нали използвам парола…
— Паролите са слаба работа.
— … и освен това всичко, което искам да остане тайна, е зашифровано.
— Какво използвате? — скептично попита Мъри.
— N-cipher.
— Добра програма.
— Значи… не са успели да прочетат нищо, така ли?
Мъри сви рамене.
— Не знам. Забелязахте ли нещо друго?
Ласитър помисли.
— Не бих казал, че… — започна неуверено той. — Всъщност…
— Какво?
— Мисля… че компютърът ми е преместван.
— Защо мислите така?
— Защото… Ами просто защото не беше на същото място… Наведох се да го изключа и установих, че е на един-два пръста от мястото, където е стоял преди.
Мъри отново кимна и каза:
— Възможно е да е носен на чистачи.
— Какво!?
— Предполагам, че са демонтирали харддиска от кутията. Копирали са съдържанието и са го върнали обратно. Ако са направили така, паролата е безполезна, защото е в сектора за начално зареждане.
— А зашифрованите файлове?
Без да скрива съжалението си, Мъри каза:
— Зависи. Къде криете паролата си: на дискета или на харддиска?
— На харддиска.
— Голяма грешка — примижа Мъри.
— Значи са извлекли всичко?
— Вероятно.
Ласитър простена. Мислеше си за всички съобщения, които бе изпратил на себе си като електронна поща, списъците с жените, подложени на различните процедури в клиника „Барези“, поръчките за Джуди и така нататък. За щастие тези съобщения бяха изпратени от преносимия му компютър и понеже още не ги бе изтеглил, значи все пак бяха съхранени.
— Изпитвате облекчение? — изненада се Мъри.
Ласитър кимна:
— Изпратих електронна поща от Италия. Ставаше дума за деликатни неща. — Мъри отклони поглед. — Какво!? — стресна се Ласитър. — Какво има?
Мъри поклати глава.
— Вероятно са се добрали и до тях.
— Какво?! Как?! Това е невъзможно!
— Не съвсем. Нека си изясня нещо. Когато се включвате в Интернет, какво правите?
Ласитър сви рамене:
— Нищо особено. Става автоматично. Всъщност натискам Alt-E и компютърът сам прави останалото.
Мъри кимна:
— Така си и мислех. Използвате процедура за автоматично регистриране. Макро, нали? В нея е включена и паролата ви.
— И какво?
— Онзи, който е проникнал у дома ви, е получил и нея.
Ласитър сви рамене:
— Тогава ще я сменя.
— Добра идея — позволи си да отбележи Мъри и веднага съжали за опасния сарказъм. — Само че малко късно. Те вече са изтеглили натрупаната ви поща, без значение кой компютър използвате. — Понеже Ласитър го гледаше с нямо изумление, Мъри сметна за нужно да поясни: — Нормално пощата ви се архивира на локалния ви Интернет-сървър. Всеки, който има паролата, може да изтегли вместо вас съобщенията, изпратени на вашия адрес.
Ласитър се отпусна на стола и затвори очи. Значи така бяха разбрали, досети се той. Така са разбрали къде точно се намира. След малко отвори очи.
— Благодаря — въздъхна той, — оказа ми безценна помощ.
Мъри се надигна и сви рамене:
— Съжалявам — каза той и се обърна да излезе.
— Не е твоя вината. Но, Мъри…
— Да, сър?
— Когато минеш покрай офиса на Джуди, помоли я от мое име да отскочи при мен за секунда, моля.
Мъри се спря на прага:
— Джуди? — безпомощно попита той.
Ласитър вдигна поглед от бюрото си:
— Да, Джуди Рифкин. Тя ти е началник.
Мъри конвулсивно преглътна:
— Опасявам се, че не е на работа.
— Защо? — озадачено попита Ласитър. Погледна часовника си: беше десет и половина.
— Мисля, че ще я изпишат от болницата чак следобеда.
— Каква болница?
— Според мен „Сибли“. — Понеже видя, че Ласитър нищо не разбира, Мъри поясни: — Нещастен случай.
— Какъв нещастен случай?
Мъри извъртя очи към тавана:
— Имало някакво празнуване… Не знам за какво точно става дума. Но, както се разбра, тя отворила бутилка шампанско… и… се простреляла в окото.
Ласитър бе смаян:
— С какво?
— С тапата.
— Ти се шегуваш!
— Знам какво си мислите: такова нещо може да се случи само на юпи35, но… според мен работата е доста сериозна. Майк каза, че е трябвало да й сложат упойка, за да не си мърда окото. Безпокоят се за ретината.
— Кога се случи това? — невъзмутимо се осведоми Ласитър.
— Петък вечерта — отговори Мъри, махна отчаяно с ръка и затвори вратата зад себе си.
Ласитър остана на мястото си, разглеждайки предметите по бюрото си в търсене на нещо подходящо, което да хвърли. Не нецукето36, не и скарабеите — с тях не можеше да се раздели. Може би телбода или ролката скоч. Или ножиците! Ножиците щяха да свършат добра работа.
35
Жаргон за млад професионалист от края на този век, за който обикновено се смята, че е кариерист, амбициозен, материалист и т.н. — Б.пр.
36
Украсено копче или фигурка от слонова кост, дърво и т.н., използвано за закрепване на портмоне, кесия или друг атрибут на женското облекло към пояса на кимоното. — Б.пр.