— Как го открихте?
— Помниш ли сестрата?
— Да.
— Оказа се… Разбрахме къде живее. В една къща северно от Фредерик, недалеч от Емитсбърг.
— Нека опитам да се досетя…
— Няма нужда, просто вметни „нали ти казвах“.
— И какво? Това манастир ли е?
— Не знам как го наричат помежду си. Нещо като място за отдих. А иначе си е голяма къща в глухата провинция.
— И е на „Умбра Домини“?
— Да, според местната земеразделна служба мястото е собственост на „Умбра Домини“.
Ласитър се облегна с въздишка и следващите десетина километра никой не проговори. Накрая не издържа:
— Ами нали ти казвах!
Двайсет минути по-късно завиха на ъгъла на пищно озеленена улица в западния край на Емитсбърг, където пет немаркирани коли, линейка и микробус с телекомуникационно оборудване чакаха до отцепен с жълта полицейска лента район. Втори микробус, матовочерен и тежко брониран, беше паркиран по средата на улицата, а във въздуха кръжеше хеликоптер. Наблизо двама полицаи от Емитсбърг се шегуваха с групичка колоездачи.
Фокусът на вниманието на всички беше голяма къща във викториански стил, издигната насред полянка със зимни градини и дъбове с окапали листа. На моравата пред къщата, сред снежните преспи се издигаше статуя на Дева Мария с малкия Исус.
Риордан паркира до тротоара и следван от Ласитър, отиде при микробуса за свръзка. Сериозно изглеждащ мъж в синьо зимно яке седеше на предната седалка. Вратата до него беше отворена. Мъжът говореше по мобилен телефон. Като видя Риордан, той вдигна брадичка за поздрав. Дузина други мъже, събрани в няколко групи около микробуса, чакаха нещо да се случи. Всички бяха в подплатени якета с надпис „ФБР“ на гърба.
— Това е Драбовски — каза Риордан. — Той, така да се каже, е номер две във вашингтонското управление на ФБР.
— А какво стана с Дерек?
Риордан присви очи и се престори, че въпросът го е изненадал.
— Добра памет!
— Та…?
— Не знам. Прехвърлили са го на друго място, предполагам. Сега си имам Драбовски. Той е доста по-старши.
— Сигурен съм, че е, но какво прави тук?
— Ами… ще ти го кажа под секрет: ръководи операцията.
— Виждам, но защо?
— Въоръжено отвличане на кола. Този вид престъпления са под юрисдикцията на Бюрото.
— Нямах предвид това. Интересувах се от кога хора от неговия ранг участват пряко в задържане на престъпници?
Преди Риордан да може да отговори, Драбовски хвърли телефона на седалката до себе си и скочи от микробуса.
— Окей, слушайте всички! — извика той и плесна с ръце, за да привлече вниманието на агентите. — Излизат след три минути! Осем души! Един по един! Осем! Разбрахте ли? — Агентите се раздвижиха, за да покажат, че им е ясно. — След като излязат, Лабраска и Селдес ще ги вкарат в микробуса и ще установят кой кой е. Когато дам знак, специалното звено ще влезе вътре и ще провери помещенията едно по едно. Щом приключат, влизаме ние и претърсваме. Въпроси? — Драбовски се огледа. — Окей… още нещо! Запомнете! Това не е свърталище. Това е религиозно общество. Само един от хората вътре е уличен в престъпление… така че запазете хладнокръвие, господа! Окей? Ясно ли е? Да вървим! — Агентите се оживиха и заеха позиции зад прикритието на колите, а Драбовски дойде при Риордан, за да се здрависа с него. — Добре е, че се отби!
Риордан сви скромно рамене.
— Бях наблизо. Искам да ти представя един човек. Джо Ласитър. Том Драбовски.
Драбовски се намръщи, но все пак подаде ръка.
— Сестрата на Джо беше… — заобяснява Риордан.
— Знам — прекъсна го Драбовски. — Надявам се да не предприемете нещо, което да направи новините, нали ме разбирате?
— Не — поклати глава Ласитър. — Исках само да видя кучия син.
— Добре, защото…
— Охо… — извика Риордан. — Излизат…
Вратата на къщата се отвори и на прага се появи жена на средна възраст, с ръце на тила. Последва я хлапе, което не можеше да сдържи усмивката си, после се показа възрастен мъж, едва пристъпващ с помощта на онези алуминиеви приспособления, които старците слагат пред себе си, за да направят една крачка, и после ги преместват напред за следваща. Един по един живущите в къщата излизаха на улицата, където агентите на ФБР ги хващаха за ръка и ги отвеждаха за идентифициране в микробуса.
— Ето я — прошепна Риордан, когато се показа сестрата. Тя гледаше в земята. Последваха я здрав кореец, униформен пощенски служител, добре облечен латиноамериканец и една млада жена.
И толкова.
— Къде е той? — попита Ласитър след минута напрегнато мълчание.