— Как се казва?
— Мари Уилямс. От Минеаполис.
Ласитър помълча.
— Колко задълба?
Фреди сви рамене.
— Не съм се престаравал. Направих, каквото и за останалите.
— Тоест?
Фреди извади от куфарчето си една папка и я плъзна по бюрото.
— Тук има доклад за всяка една. Джоди пое половината, другата половина взех аз, два случая прехвърлихме на подизпълнители. Рутинна работа, поне в по-голямата си част. Нали разбираш, не беше като да търсим Унабомбер. Най-основните неща.
— Например?
— Ами… започвахме с обаждане на телефонния номер, ако имаше такъв. Ако нямаше, използвахме адреса, за да го научим от „Крис-крос“. Повечето от номерата вече бяха закрити, но в един-два случая на тях се обади съпруг. След това говорехме със съседите. Имаме CD ROM-ове с данните от последните осем години. Знаеш как е: въвеждаш адреса и получаваш съседите от двете страни на къщата, отсреща и така нататък. Та, обаждахме им се и те ни разказваха какво се е случило. Една и съща история с малки вариации: майката и детето са убити, понякога цялото семейство; умишлен палеж.
— И винаги е имало деца?
— Момчета. Винаги са били момчета и нито едно не е било на повече от четири години.
— А Токио, Рабат… и тях ли издирихте?
— Това са случаите, които възложихме на подизпълнители, но съдбата им е същата.
— Искам да съм сигурен. В каква степен това е потвърдено? И каква част от него е само…?
— Приказки?
— Да-а…
— Няма приказки! Зад всеки нещастен случай стои дата, проверена в местните вестници. Разговаряхме със застрахователи, проверявахме в архивите на пожарните, свързвахме се с погребалните бюра… Всички са мъртви.
— Освен… Как й беше името…
— Да, освен нея. Може би…
Ласитър отвори папката и погледна досиетата. Нямаше нито едно, по-дълго от страница:
Хелън Франк
302 23 Бьорке,
Жастерхойд, Швеция
Род.: 11 август 1953, Поч.: 3 септември 1995
Август Франк
същият адрес
Род.: 29 май 1993, Поч.: 3 септември 1995
Причина за смъртта: Задушаване с дим
1. Национален архив (№001987/8) Стокхолм
2. Анели Янсен от Вастерхойд
033–107003 (съсед)
3. Мей Кристиянсон от Стокхолм
031–457911 (майка/баба на починалите)
Следовател: Фредрик Келгрен
Агенция: Ойгон Фьорксиктиг
Стокхолм, Швеция
031–997–444
3 февруари 1996
Ласитър прелисти досиетата, докато не попадна на:
Мари А. Уилямс
9201 Сейнт Пол Булевард №912
Минеаполис, Минесота
Тел.: 612–453–2735 (до 09–09–91)
— Какво научихте за тази, която не успяхте да издирите?
— Тя беше мой случай — уточни Фреди. — Да видим сега… Позвъних на телефона… без отговор. — Вдигна пръст. — Момент, не беше така — получих факс сигнал. Набирах го двайсетина пъти. Накрая някой вдигна слушалката и ми каза: „Това е факс номер“. Само че не на мен тия! „Не затваряйте, моля ви“, казвам. Но после се разбра, че това е някакъв застрахователен агент, който имал този номер от две години.
— Искаш да кажеш, че се е преместила преди две години?
— Да, повече от две години. Проверих адреса в „Крис-Крос“ и се оказа, че на него има над двеста номера.
— Значи е жилищен блок.
— Точно така, „Фонтаните“ или нещо подобно. Както и да е, намерих телефона на домоуправителя и той провери апартамента. Според него Мари Уилямс е живяла там около две години. Напуснала през 91-ва. Не е оставила адрес, на който да й доставят пощата. Всъщност човекът ми каза, че дори не е изтеглила предплатата за апартамента, значи е напуснала набързо.
— Спомни ли си я?
— Не, бил нов. Както и съседите.
— Това ли е всичко?
— Да. Искам да кажа… Тя беше втората в моя списък. Джоди току-що бе започнала с нейния. Още нямахме никаква реакция от наетите подизпълнители в чужбина. В началото все още допусках, че някои от тях… все ще вдигнат телефоните, нали ме разбираш? Така че не проявих голяма настойчивост. Искам да кажа, че дори не проверих кредитните им карти… — Фреди поспря, помисли и попита: — Искаш ли да го направя?
Ласитър не отговори веднага. Стана и отиде до камината.
— Не, Фреди — каза той накрая. — Свършил си добра работа. Когато говорихме, предполагах, че ще ти отнеме поне две седмици.
— Честно да ти кажа и аз се изненадах. Но ако се замислиш… повечето от тези жени са били на по четиридесет-четиридесет и пет години. Всички са били добре материално, плащали са си редовно сметките. Повечето — омъжени. Стабилни хора. Знаеш ли, ако избереш произволно десетина души… Ами, няма да повярваш, но една трета от тях са малко трудни за откриване. Преместват се, женят се, съпругът намира работа на друго място. А тези жени бяха толкова лесни. Образцови граждани. Много следи, за които да се захванеш…