Ласитър се замисли. Въпросът беше много уместен.
— Не знам — призна накрая той.
— Защото разликата между едното и другото, що се отнася до разноски, е драстична.
— Осъзнавам това, но… мистър Стойкович? Мисля, че най-важно е да разберете дали мис Уилямс е мъртва.
— О…
Ласитър обеща да изпрати отчета по кредитната история и го информира за досега предприетите от Фреди стъпки. Стойкович каза, че ще провери в базата данни за притежавани коли и шофьорски нарушения, във вестниците и в съда.
— Още нещо — сети се накрая Ласитър, — мисля, че може да е била бременна. Всъщност знам със сигурност, че е била. В четвъртия месец към момента на изчезването й.
— Това може да ми бъде полезно — благодари Стойкович. — Нещо друго, за което да се сещате?
— В момента не.
— Тогава започвам — бодро заяви Стойкович.
Ласитър тъкмо преглеждаше черновите на договорите за продажбата на „Ласитър Асошиитс“, когато Виктория му съобщи, че някоя си Дева Колинс иска да го види. От отдел „Проучване“.
— Пусни я.
Дева Колинс беше млада и неспокойна. Тя приглади назад дългата си черна коса и свали очилата си. После застана мирно, държейки наръч документи. Каза й да седне и тя се подчини.
— Това е първоначалният материал — започна Дева, — във вида, в който е изтеглен от интерактивните служби.
— За какъв материал говорим?
Невинният му въпрос я изненада и някак притесни. Дева бутна обратно очилата си и това сякаш й възвърна увереността.
— Мммм… за италианския доктор: Игнацио Барези.
— Изглежда доста сте намерили за него.
— О… това са главно вторични източници… позовавания на трудовете му от други учени и изследователски институти. Прегледах ги, за да отсея излишното. Втората половина на материала, от жълтите листа надолу, са, общо взето, не много важни цитирания: упоменавания само на името му или на някоя негова публикация. Разпечатах ги, защото помислих… Не знам… За всеки случай. Ако решите да се свържете с автора или нещо такова.
— А публикациите на самия Барези?
— О, това ще отнеме доста време, макар че вече съм открила повечето от тях. — Дева се поколеба. — Всъщност не лично аз, а всички ние. Някои от публикациите му могат да се намерят в сборници на различни университети, но не е толкова просто, понеже е работил в две съвършено различни области. Името му ми беше познато.
— Така ли?
Тя се изчерви.
— Говоря за научната му дейност като теолог. Аз съм завършила сравнителна история на религиите и знам, че името му се среща в едва ли не всяка бележка под линия.
— Това е чудесно и би трябвало да подпомогне работата ви — искаше му се да я окуражи, но думите му изглежда само я притесниха допълнително.
— Може би донякъде — с неудоволствие призна тя. — Поне знам къде са главните сборници. Но генетиката е проблем. Трябва да се обърнем към Джорджтаун за помощ.
— Добре.
Лицето и започна да просветва. Отново свали очилата си.
— Както и да е, по-голямата част от работите и статиите му можем да получим по линия на междубиблиотечния обмен. Работата е там, че всичко ще трябва да се анотира… освен ако не държите да бъде преведено.
— Колко ще отнеме това?
Тя поклати неуверено глава:
— Анотациите… Не знам. Но преводите със сигурност ще отнемат цяла вечност. Нали разбирате, това не е като да превеждаш разкази. Това е сериозна наука.
— А книгата му?
— Има я в няколко университетски библиотеки, но до момента съм намерила само италианското издание. Знае се, че е публикувана и на английски, но се оказва адски трудно да се доберем до екземпляр. Ще продължа да опитвам и ако успея да я намеря, може би ще се добера и до анотация.
Ласитър погледна купа на бюрото си.
— Ами добре. Благодаря, Дева. Струва ми се, че сте свършили страхотна работа — стана и й стисна ръката.
Момичето отново пламна.
Ласитър взе първия документ от купа и го прегледа. Беше статия, публикувана в „Журнал за молекулярна биология“. Автор — някой си Уолтър Фийлдс, доктор на науките.
Ролята на репресорните протеини в транскрипцията ни полимеразата при РНК: коментари върху изследванията на Игнацио Барези, Езра Сидран и други, представени на Годишната конференция по биогенетика в Берн, Швейцария, 11 април 1962.
Ласитър се пребори с първия абзац, замисли се и установи, че не е разбрал нито едно изречение. Намръщено остави документа настрани и взе следващия:
Евкариотична генна регулация: Колоквиум (под егидата на „Кингс Колидж“. Лондон)
Безнадеждно като първия случай.