Директният въпрос го накара да се поколебае.
— Не — отговори й накрая.
— О… добре… ще ви приготвя резюмето до утре вечер. Така добре ли е?
Каза й, че е страхотно. Когато остави слушалката, Бък прелисти една страница и направи коментар, без да вдига поглед от учебника:
— Калиста Бейтс… Каква лисица43!
Час по-късно Ласитър седеше на тясната седалка на сив буик, който чакаше пред „Ласитър Асошиитс“.
— Тази вечер е изключение. От утре шофьор ще е Пико — обясни Бък, докато маневрираше по заледените улици. — Пико обожава тази машина. Мен ме е страх да стъпя на педала… може би защото знам какво чудо дреме отдолу. — Скоро вече караха по Мемориал Бридж над замръзналата Потомак. После се понесоха покрай Пентагона, южно по магистралата „Шърли“. Бък не спираше да му разказва за колата: — Хората обичат да говорят за бронеустойчивите стъкла, само че не знаят за какво става дума. Това тук е дебел един сантиметър „Лексан“ — и той почука по страничното стъкло. — Хубаво нещо. Спира всичко… Е, почти. Но ако са решили на всяка цена да те премахнат… тогава ще използват С–4.
Макар вътре да бе малко тясна, отвън колата изглеждаше съвсем обикновена. Беше толкова добре изолирана, че когато затвориха вратите, ушите на Ласитър изпукаха. Причината за необичайната теснотия, както я обясни Бък, бе, че пространството на стандартния модел било пожертвано за броня, за подмяна на резервоара с по-голям и за монтиране на хидравлична система, която повдигала шасито за каране по труднопроходим терен.
— Чувствам се като Джеймс Бонд — отбеляза в един момент Ласитър.
— Всички го казват — усмихна се Бък.
Спряха в магазин на „Севън-Илевън“, за да купят опаковка с 12 кутии „Будвайзер“, а след това се отбиха в „Блокбъстър“, за да вземат за гледане две касети с Калиста Бейтс. Когато пристигнаха в „Комфорт Ин“, Ласитър изчака в колата, а регистрацията направи Бък. Усещаше се като в банково хранилище.
След малко Бък излезе и пазейки равновесие, се приближи по заледения паркинг.
— Взех съседни стаи — обясни той — и поисках видеокасетофон.
После влезе в колата, зави зад хотела и повлече Ласитър по стълбището към третия етаж.
— Можехме да отидем в „Уилърд“ — подхвърли той. — Щях да платя.
Но Бък поклати глава:
— Тук е по-добре. Ако някой тръгне да търси Джо Ласитър, няма да започне с „Комфорт Ин“ в предградията.
Стаите им бяха в края на коридора, точно на стълбищната площадка, и бяха свързани с врата в общата стена. Бяха относително големи и приятно обзаведени, с широки легла и панорамен изглед към междущатска магистрала 95.
— Взех ги с тройна отстъпка! — похвали се Бък. — Шейсет и четири долара на нощ… с данъка и закуската. — Отиде до прозореца и пусна завесите. — В хотел като този охраната е добра. В полунощ заключват и трябва да позвъниш, за да ти отворят, ако си закъснял навън. Освен това във фоайето стои въоръжен пазач. В голям хотел като „Уилърд“ разчитат само на портиера. Бодигардът поклати глава: — Сякаш той може нещо да направи.
Ласитър се просна на леглото и се зачете в текста върху кутията на едната касета.
Бързака, комедия, 114 минути, 1987. Калиста Бейтс, Дейв Голдман. Харвардски випускници замислят удар на фондовата борса.
„Калиста Бейтс е точна като «Ролекс» — четири звезди!“ — „Ню Йорк таймс“
„Паднахме от смях!“ — „Сискел & Еберт“
„Блокбъстър“ ви съветва: „Ако този филм ви е харесал, гледайте и «Риба, наречена Уанда». Достъпна във всичките ни видеотеки“.
Вторият филм беше фантастика.
Гайдаря, научна фантастика, 127 минути, 1986. Пресъздава по нов начин легендата за гайдаря от Хамелн този път в Хамлин, Охайо. Номинираната за Оскар Калиста Бейтс играе ролята на просякиня, чиято хармоника спасява града от нашествието на плъхове, заразени със смъртоносен вирус.
„Изумителен!“ — „Ню Йорк дейли нюз“
„Ужасяващ.“ — „Премиера“
„Калиста е неустоима. И вие ще поискате да я последвате, където и да е!“ — „Ролинг Стоун“
Спомняше си възторга по „Гайдаря“ и намерението си да види този филм. Помнеше дори че бе гледал връчването на Оскарите с… коя беше? Джилиан! В паметта му изплува Джилиан… усмивката с трапчинките и млечнобелите й гърди. Какво ли стана с нея?
Връчването на наградите на Академията беше невероятна скука, но Джилиан бе настояла. Беше отстъпил, без да скрива неудоволствието си, и в резултат изтърпя нощ на тъпи шеги, декори за хокейно игрище и аранжирана музика — всичко двойно по-нетърпимо заради досадата, с която Джилиан се бе съпротивлявала на опитите му да я съблазни. Седеше на дивана като залепена, скачаше възбудено от време на време и свиркаше в полза на своите фаворити. Когато обявиха връчването на Оскар за най-добра актриса, камерата бе проследила победителката по пътя й към сцената, а след това се бе върнала на Калиста Бейтс. Джилиан бе възмутена, че не печели Калиста, но и тя, и Ласитър, и всички в залата онемяха от възторг, когато актрисата непринудено извади хармониката и я вдигна до устните си с онзи неповторим закачлив поглед, напомнил на всички, че „Пени“ знае как да постъпи, когато я прекарат.
43
Игра на думи: на английски „fox“ означава освен „лисица“ и „лукав човек“, освен това е и сленг за „сексуално привлекателна жена“. — Б.пр.