Така и не видя филма, а 1986-та му се губеше. Това беше годината, когато бе основал фирмата. Година на търсене на хора, наемане на помещения и на справяне с цял куп работа. Помнеше дни с по шестнайсет часа в офиса, но самата година — и Джилиан — не беше оставила следи в него.
Бък вдигна телефона и поръча пица от местен ресторант, който се рекламираше с тухлената си пещ и безплатната си доставка.
— Повикайте ме отдолу. Ще сляза да я взема… и не забравяйте салатите.
После Бък се обади на Пико и Чаз — останалите от „екипа“. Те в момента проверяваха дома на Ласитър в Маклийн. След кратък разговор Бък се изсмя с изненадващо тънък глас:
— Не — каза той, — няма такова нещо. Добре, момчета… ще ви звънна след полунощ. — Сложи обратно слушалката и се обърна към Ласитър. — Къщата ти в провинцията ли е?
Ласитър поклати глава.
— Повечето хора не възприемат Маклийн като провинция.
— Пико видял елен. Изплашил се до смърт. — Засмя се отново. — Знаеш ли какво ме попита? — Ласитър го погледна изчаквателно. — Дали хапят.
Седяха на дивана, гледаха „Бързака“ и ядяха пица. Бирата беше студена, салатата — свежа, а пицата — по-добра, отколкото можеше да се очаква.
Филмът беше забавен, много забавен, но от време на време Ласитър усещаше, че е на ръба. Малко по-тежка режисьорска ръка, малко по-слаби артисти и резултатът щеше да е катастрофален.
Всъщност нещата се крепяха единствено на Калиста. Тя беше направо гений на комедията и играеше блестящо роля, изтъкана от клишета. Не беше тъпата блондинка, а по-скоро коварната жена, умееща да се прави на глупава, когато това й носи изгода.
Бък знаеше филма наизуст и подсказваше на Ласитър по-интересните моменти, като го смушкваше с лакът.
— Ето тук ще отидат в Световния търговски център… Обърни внимание на дребния отзад!
По средата на филма дори го плесна по ръката.
— Ама виж бе, човече, виж какво правят!
Облечена в тъмен костюм и с огромна шапка, Калиста се представя за опечалена в погребален дом. Затрупан с цветя, партньорът й в престъпните комбинации лежи в ковчег и се преструва на умрял. Калиста бавно пристъпва напред, коленичи отстрани и започва да се моли. Или поне така изглежда, докато камерата не се приближава. Тогава става ясно, че тя и „трупът“ спорят един с друг през зъби:
— Дай ми ключа — настоява тя.
— Не мога! Ще ме видят, че мърдам.
— В кой джоб е? Ще си го взема сама!
— И ще ме оставиш тук? Няма да я бъде!
За ужас на погребалния уредник и пред погледите на вцепенените опечалени Калиста започва да рови в джобовете на трупа.
— Кълна се в Бога, Уолтър, че ако не ми дадеш шибания ключ, ще те убия!
— Не можеш да ме убиеш — надига се на лакът покойникът, — защото вече съм умрял. Нали това беше номерът!
Уредникът припада, Калиста сграбчва ключа и…
— Стоп! — каза Ласитър. Взе бързо дистанционното, спря филма и натисна бутона за пренавиване.
— О, човече! — оплака се Бък. — Какво правиш? Това беше един от най-смешните моменти! — Ласитър вдигна ръка във въздуха и му даде знак да мълчи. Бък веднага схвана, че интересът на Ласитър към Калиста Бейтс няма нищо общо със забавленията, и примирено кимна. — Добре, отивам в кенефа — каза той с нацупено лице. — После ще потърся лед.
Ласитър кимна, без да го слуша. Върна филма минута-две назад и го пусна бавно до кадъра, който така го бе поразил: когато камерата бе дала в едър план забуленото лице на Калиста. Натисна бутон „Пауза“ и кадърът затрептя на екрана.
Не, нямаше грешка. Това бе жената, дошла на погребението на Кати и Брендън.
Калиста Бейтс.
Впил поглед в екрана, Ласитър си припомни погребението, сякаш и то беше филм.
Лакираните дървени ковчези, малък и голям, са спуснати в правоъгълните гробове, прясно изкопани, за да ги приемат. Всеки ковчег е посипан с бели рози, донесени от опечалените. Една последна роза пада бавно в кинематографичен каданс и леко отскача при докосването до капака.
Един мъж — това е самият Ласитър — стои на дискретно разстояние и чака надошлите да му поднесат съболезнованията си. Първа сред тях е непозната привлекателна блондинка — всъщност много от присъстващите тук са му непознати, — облечена в черно, със старомодна шапка и полупрозрачен воал.