Ласитър се пошегува, че ако я намери, ще запази новината за себе си. Обясни донякъде защо се интересува от актрисата, спомена, че въпросът е личен и че наистина не може да разкаже всичко, но че ако вестникът знае нещо за нейното местонахождение, дори ако разполага само с непроверени сведения…
— Поласкан съм. Следовател се обръща към мен. — Гъс въздъхна: — Но Калиста Бейтс? Честно ти казвам, за нея не се чува почти нищо. Много пъти са я „виждали“, нали ме разбираш, но… вече изминаха… колко?… почти шест години оттогава.
— Добре, ако все пак чуеш нещо…
— Възможно е. От друга страна, има при нас един репортер, който направи кариера покрай Калиста…
— Финли?
— Да, чакай! Ти вече си говорил с него?
— Не аз. Едно ченге, което работи за мен…
— Добре, надявам се да е бил дискретен, защото Финли е същински питбул. Ето какво ще направим: аз ще помоля някой да погледне в архива, в дневника на горещата линия. Пък нека видим какво ще излезе. Ще кажа, че искам да опресним информацията и… ще го възложа на Финли. Това ще го ангажира изцяло. Дявол да го вземе, този човек един ден ще ми седне на мястото! Както и да е, лично ще видя с какво разполагаме и ако забележа нещо интересно, ще ти се обадя.
— Благодаря ти, Гъс. Имаш от мен едно.
— Две! Не забравяй за Елизабет Гуд.
По-късно същия следобед пристигна плик от „Проучване“ с кредитната история на сестра му. Беше дълга шест страници, но той отиде направо на края, където бяха изброени и другите запитвания. Там намери онова, което очакваше: 19.10.95, „Обединени национални продукти“.
Това слагаше точка. Същият брокер в Чикаго, който бе проверявал Мари Уилямс, не само бе правил справка и за сестра му, но я бе направил на същия ден. Със сигурност бе работа на Грималди.
Ласитър избарабани с пръсти по бюрото си. Сега какво? Замисли се за момент, след което се обади в „Проучване“.
— Искам да получа акт за раждане — каза той — на жена на име Мари А. Уилямс. Дата на раждане: 8 март 1962. Не знам точно мястото, но е в Мейн. Намерете някой в столицата на щата. Сигурен съм, че там имат Статистическо бюро или нещо подобно. Кажете им да ни пратят, каквото успеят да изровят.
Най-малкото щяха да изровят имената и рождените дати на родителите й. Макар че Калиста едва ли бе потърсила убежище в техния дом, имаше вероятност да поддържа контакт, ако не с родителите си, поне с някои от хората, с които бе израснала. Като нямаше за какво друго да се хванат, не биваше да изпускат нито една възможност.
Това беше всичко. Гари Стойкович ровеше из Минеаполис, опитвайки се да изчовърка нещо от двугодишния й престой там. Гъс Удбърн проверяваше архива на „Нешънъл инкуайърър“, а някой в Мейн щеше да потърси акта за раждане на Калиста. Дева Колинс пишеше резюме за теологическите трудове на Барези и търсеше „гуру“, който да му обясни какво е сътворил докторът като генетик.
Обмисляше всичко това, когато едно от хлапетата в „Проучване“ се обади да го предупреди, че са им изпратили цял тон материали от „Кац и Джама“…
— Това пък какво е? — попита Ласитър.
— Компания за връзки с обществеността, която работи за Калиста Бейтс.
— Много хубаво, че са решили да ни помогнат — отбеляза Ласитър.
— Да не забравяме, че са доста мотивирани. Момчето, с което говорих, каза, че ако намерим Калиста, това автоматично означава много пари. „Трайстар“ я иска за биографичен филм за Гарбо, а Ники Кац твърди, че това означава осем цифри в договора. Така че им обещах да ги светнем, ако се натъкнем на нещо.
Останалата част от деня прекара в оперативки и консултации с адвокати относно абзаците със ситен шрифт в догорите за продажбата. Където и да мръднеше, Бък оставаше точно две крачки зад него и оглеждаше офисите, сякаш бяха Дийли Плаза44. Че присъствието му притеснява хората, ставаше ясно по неспокойните им погледи, но Ласитър не обясняваше нищо и изпитваше труднообяснимо задоволство от невъзможното присъствие на гарда.
Когато към шест часа при него се отби Дева Колинс и с подчертан жест остави на бюрото му една папка, той вече беше изморен.
— Какво е това?
— Моят обзор — посърна тутакси момичето.
— Твоят „обзор“?
Лицето й поруменя.
— Относно Игнацио Барези — приносът му към теологията.
— О, да! — Ласитър разтри очи. — Да, чудесно! — Опита се да имитира малко ентусиазъм, но не се получи убедително. Единственото, което му се искаше в момента, бе да се прибере у дома, да пийне едно питие и да погледа Калиста Бейтс заедно с новия си приятел.
Погледна резюмето. Пет-шест страници.