Истината бе, че интересът му към разгадаване на мистерията — която се въртеше около връзката на Барези с „Умбра Домини“ и оттам с убийствата — беше поотслабнал в мига, в който бе започнал да гледа „Бързака“. Важното сега бе да се намерят Калиста Бейтс и детето й. Живи или мъртви. Едва после можеше да се върне към издирването на Грималди и причините зад всичко това.
От друга страна… младата жена пред него бе положила голям труд, за да напише обзора, и някак не вървеше да й демонстрира капризи. Така че седна, разтвори папката, подпря брадичка с ръка и зачете:
Игнацио Барези (1927–1995)
Приноси към библистиката
Резюме от Дева Колинс
Биографични данни и списък на публикациите
Ласитър прелисти този раздел набързо. Барези бе учил в Сорбоната: трийсет и седем годишен „студент“, който бе слушал лекции и полагал изпити по философия и сравнителна история на религиите. След една година бе продължил в Мюнхенския университет, Германия. По-късно, след година като гост лектор в Харвардския религиозен факултет, Барези внезапно се бе отдръпнал от тази сфера и през 1980 година се бе върнал в Италия. Въпреки краткостта й, кариерата му… И така нататък… Влиянието на Барези още се усеща…
Следваше хронологичен списък на публикациите му. Ласитър го прегледа набързо и погледът му се спря само на две заглавия: „Хуманността на Христос: доктрина или мнение?“ (1974) и „Обожествяването и Дева Мария“ (1977). И единствената му книга — „Мощи, тотеми и божественост“ (1980).
Библистика и Христология: Дева описваше естеството на тази научна дисциплина, която според нея през последните 150 години се била фокусирала върху търсенето на „историческия Исус“. По същество това било опит на учените да отхвърлят митологията, мълвата и доктрината, наложени post factum върху „събитието“, и да открият кои части от евангелията са „доказуема истина“. За целта се използвали все по-съвременни научни методи, които търсели отговор на въпроса „Какво в живота и смъртта на Исус може да бъде научно доказано?“. Оформящият се засега отговор бил: почти нищо.
Работата на Барези: Дипломната работа на Барези беше в сферата на доктриналния анализ и се отнасяше до въздействието на външни събития върху църковната доктрина. Барези изтъкваше, че ударението в доктрината върху човешката, телесна природа на Исус не иде от евангелието, а само като противопоставяне на вярванията на друга християнска секта, че Исус е изцяло богоподобен.
В самите евангелия имало малко упоменавания на самото раждане на Христос — а за Мария почти не се говорело — и не се наблягало много на страданията му. Заложеното в доктрината, че Исус се е родил като човек, умрял като човек и изпитвал болка като човек, можело да се проследи в паметниците на християнското религиозно изкуство. Макар да нямало ранни такива — първите християни са спазвали семитската традиция, която забранявала изобразяването, представянията на Христос бързо еволюирали: от лъчезарен, щастлив младеж, обгърнат в сияние (четвърти век), до страдащия Исус, разпнат на кръста и кървящ (седми век).
Дева изтъкваше, че макар първият му труд в тази сфера да бил в традициите на библистиката, след това работите на Барези рязко се отклонили.
„Мощи, тотеми и божественост“: В единствената си книга Барези изследва развитието на култа към мъчениците и светците в рамките на християнството, довел до получилата популярност вяра в силата на мощите, която със сигурност пък се корени в анимизма и древния култ към тотемите.
Тотемите и фетишите се различавали от мощите по това, че макар и двете да давали сила на носещите ги, те имали символичен характер, докато мощите били истински материални останки от свят човек след смъртта му или обекти, осветени от контакта с тленното му тяло.
Тотемите и фетишите често се свързвали с животни, чиято сила прехвърляли върху племето или индивида. По мнение на Барези древните скални рисунки имали характер на тотеми, защото прославяли животното и в известен смисъл „улавяли“ силата му.
Барези отнасял вярата в тотемите и вярата в мощите към възможно най-примитивните ритуали, в които кръвта на лъва например се изпива, за да се погълне и силата му. Канибализмът като ритуал също често включвал приемане на кръв и органи от победения враг като средство да се поеме силата му и да се покори душата му. Барези разглеждал тотемната мощ на ритуалните предмети в много религии и изследвал изместването в някои култури на тази мощ от реалния обект към абстрактното: думи, заклинания и — особено в юдаизма и исляма — букви и числа.
Втората част от книгата на Барези била посветена на мощите и особено на ролята на мощите в християнството. Към четвърти век от новата ера вече стабилно е била утвърдена вярата в магическата сила на християнските мощи като средство за прогонване на демони, лекуване на болести и т.н. Мощите са били лесен за възприемане от средния човек израз на сила, така че съвсем естествено популярността им нараснала. Към девети век вече имало специализирана търговия с център в Рим, чиито представители продавали свети мощи из цяла Европа. През Средновековието дори най-незначителната църква разполагала със свещени кости, нокти и зъби, често съхранявани в специални мощехранителници. Толкова разпространено било събирането им и толкова голяма била вярата в тяхната сила, че търговците на мощи внимателно наблюдавали потенциалните светци и мъченици, особено болните сред тях, и веднага се появявали след смъртта им, за да сварят телата им и да освободят костите.