— Ще обявим конкурс — каза той, подавайки й снимката. — Уикенд за двама в Ню Йорк с поемане на всички разноски за онзи, който ми каже къде е направена тази снимка.
Виктория присви очи и се вгледа:
— И как ще познаят?
— Ако знаех това, Виктория, нямаше да обявявам конкурса — въздъхна Ласитър. — Все пак си мисля, че си струва да им обърнеш внимание на ски пистите. Може някой да познае, все пак.
— Какви ски писти? — изгледа го недоумяващо Виктория.
— Ето тук — показа Ласитър. — Зад ресторанта. Не виждаш ли тънките бели нишки?
— Толкова е размазано…
— Не е размазано. Един скиор като нищо ще го познае за секунди.
— Аз съм скиорка — заяви Виктория — и ти казвам, че това е размазано.
Ласитър изкриви лице.
— Виж, направи няколко копия и ги раздай насам-натам, окей? Човек не знае.
— Окей! — изпя Виктория, сви рамене и тръгна да прави копия.
Същата нощ Ласитър яде китайска кухня в кабинета си. Изпи доста бутилки „Цин-тао“. Гледа „Метеоритен дъжд“ за трети път и заспа, мислейки си: „Ще ми трябва адвокат“. После се коригира: „Друг адвокат“. Някой, който да се присъедини към армията адвокати, специалисти по корпоративно право на работа във фирмата, някой, който да може да действа в тандем с Марчело Копи… иначе казано, адвокат, специализиран в криминалното право. Последната му мисъл беше колко е лошо, когато броят на адвокатите в живота ти надвишава броя на приятелите ти.
На сутринта се отбиха в пункта за химическо чистене на път за работа и Ласитър си взе ризите и коженото яке. За негова изненада и огорчение, в джоба си намери плик. Там беше писмото на Барези до отец Ацети. В суматохата по бягството от Монтекастело бе напълно забравил за него. Погледна го и го пъхна във вътрешния джоб на якето.
Докато буикът се спускаше по магистрала „Джордж Вашингтон“ към Кий Бридж, Ласитър седеше на задната седалка и преглеждаше „Вашингтон поуст“. Пико и Бък разговаряха тихо отпред. В един момент обаче Бък внезапно направи обратен завой.
— Имаме проблем — каза той.
— Хайде сега — измърмори Ласитър.
— Говоря сериозно — настоя Бък. — Имаме опашка вече от два дни.
Ласитър вдигна поглед от вестника и се обърна. Отзад имаше около хиляда коли.
— Не виждам нищо. И без това е пиков час.
— Бък е прав — намеси се Пико. — Снощи пред къщата имаше кола.
— Цялата нощ — коригира го Бък.
— И защо не повикахте полиция? — остави вестника Ласитър.
— Да викам полиция ли? — сви рамене Бък. — Те са полицията.
— Какво искаш да кажеш?
— Регистрационни табели на Бюрото — обясни Пико. — Градската управа ги издава наведнъж, затова са последователни. Разпознават се отдалеч. Все едно че са си вързали тенекия.
— Бонг! Бонг! — погрижи се за звуковите ефекти Бък.
Пико се засмя.
Ласитър пое дълбоко въздух, затвори очи и го изпусна.
— Има ли нещо, което би трябвало да знаем? — попита Бък.
Ласитър поклати глава:
— Имам проблем в Италия. Допускам, че тази история е част от другата.
Когато стигнаха в офиса, Пико паркира колата в подземния гараж, а Бък съпроводи Ласитър до деветия етаж. Вратите на асансьора се отвориха, телохранителят заглади косата си по слепоочията и ни в клин, ни в ръкав каза:
— Тази Виктория… е голяма работа, нали?
В мига, в който влязоха в кабинета, Ласитър отиде при прозореца и погледа през него. От другата страна на улицата, точно в забранената за паркиране зона, чакаше син „Таурус“ и буквално си просеше глобата. От височината на деветия етаж не можеше да се види дали в колата има някой, но от ауспуха се виеше дим. Ласитър скръцна със зъби, пусна завесите и се върна при бюрото си.
Там го чакаше пакет във восъчна хартия. Погледна обратния адрес — „Институт на вероизповеданието“ — и го разпечати.
Вътре имаше запазено — не абсолютно ново — копие на „Мощи, тотеми и божественост“. Книгата беше без обложка, а доста страници бяха с прегънати ъгълчета. И все пак… изглеждаше интересна. Вътре имаше доста черно-бели репродукции на малко известни картини като: „Пратеникът на Абгар получава от Христос покрова с неговия образ“, „Град Хиераполис“, „Мария кърми Исус“ и „Избиването на младенците“.
Последната беше част от някакъв „Ерусалимски триптих“. Според текста картината подчертавала садизма на мъчителите на Христос, илюстрирайки едновременно метафизичната му венчавка със Света Вероника.
Ласитър прелисти книгата.
Първата глава разказваше за произхода на преклонението пред мощите и за култа към иконата. В нея юдаизмът се противопоставяше на гръцката култура, която Барези характеризираше като политеистична, уседнала и образна — което според него означаваше, че гърците са организирали живота си около своите градове държави и изобразителното изкуство. Юдаизмът, от друга страна, се дефинирал като „лингвистичен монотеизъм“ — това било религията на номадите, ориентирана повече към Думата отколкото към Образа. Християнството се разглеждаше като еврейска секта, която през вековете засилила склонността си към портретизъм — през 325 година се появили първите портрети на Христос.