— Ядрото…
— И да го смените с ядрото на тотипотентната клетка — клетка от възможно най-ранна фаза от развитието на ембриона. Тогава ще получите клониран организъм с генетична информация от един-единствен източник.
— И може ли да се прави това?
— Да, вече са го направили с овца в института „Рослин“ — в Единбург.
Ласитър се замисли.
— Щом могат да го направят с овца, несъмнено могат и с хора?
Торгоф сви рамене:
— Теоретично погледнато, да.
— Искам да кажа, могат ли да клонират мен например?
— Не, не могат.
— Защо?
— Защото всичките ви клетки вече са диференцирани. Последния път, когато в тялото ви е имало тотипотентна клетка, вие сте били по-малък и от луничка. Това, което може да се клонира, — повтарям, само теоретично, — е вашето дете. И то ако имаме достъп до него на възможно най-ранна ембрионална фаза. Още когато е грозд от тотипотентни клетки. Четири… осем… най-много шестнайсет.
— И тогава е възможно?
Торгоф обърна поглед към тавана и поклати глава, сякаш преценяваше съображенията за и против.
— Може би. Някъде. В „Рослин“ сигурно могат да го направят, но ако дръзнат, ги чака затвор.
— Защо?
— Клонирането на хора във Великобритания е извън закона. Но да се върнем на Барези. Днес ембриони се създават непрекъснато в клиниките за лечение на стерилитет. През 50-те и 60-те години е било съвсем различно. Ако се замислите за техническите иновации, които Барези е трябвало да реализира, само и само да може да се справи с най-елементарните неща… Какво има?
Ласитър поклати глава:
— Не, нищо… Знаете ли съдбата на Барези?
— Не, последната ми информация за него е, че е започнал да публикува на религиозна тема.
— Да, само че той… бил неспокоен дух. Изоставил религията и се заловил да следва медицина. Направил го, когато бил на… колко… петдесетина години. Специализирал акушерство и гинекология. Основал собствена клиника.
Торгоф повдигна вежди и отпи от кафето си.
— Ами-и… — каза той след малко, — той определено е имал суперквалификация да произвежда ембриони. Допускам, че клиниката му е жънела голям успех.
— Да, така е.
Торгоф въздъхна:
— Жалко все пак… Тъжно е.
— Защо казвате това?
— Защото е бил страхотен изследовател и ако погледнете какво е правил и каква е била голямата му цел… Непростимо похабяване на таланта!
— Каква според вас е била голямата му цел?
— Идеята зад изследванията на диференциацията е да се намери начин да се обърне процесът — с други думи, да се възстанови тотипотентността на диференцираните клетки.
— Защо? Какво добро би донесло това?
— Какво добро… — заекна Торгоф. — Та това е като Свещения Граал!
— В смисъл?
— Ако можете да правите това… — Торгоф се намръщи, за да обхване последиците. — Би струвало не милиарди, а трилиони! Но парите са най-малкото. Ако можете да обърнете диференциацията, вие ще промените света веднъж завинаги!
— Как?
— Тогава вече ще можем да ви клонираме. Вас и всеки друг. По дяволите, ще можем да изровим Бетховен, Къстър, Елвис… и да си ги отгледаме като деца. Ще можете да възкресите майка си. Или да отглеждате части и органи за замяна. Предполагам, представяте си какви морално-етични и социални проблеми поставя това. Какво става с осиновяването, когато хората могат да поръчат копия на самите себе си — или на някой друг — по пощата? А ако съчетаем клонингите с рекомбинантната ДНК-технология, лесно ще получим индивиди, които не са съвсем хора като нас и стават за пушечно месо, гладиатори или роби. Вместо банки с органи — ферми с органи. Хора за еднократна употреба.
— Увлякохте се, докторе — изсумтя Ласитър.
Торгоф се засмя и поклати глава:
— Изобщо не съм се увличал. Имате нужда само от клетка с ядро и непокътната ДНК в него: капка кръв, фоликула от косата, късче тъкан. Всичко става. После обръщате процеса на диференциация, възстановявате тотипотентността на клетката и я използвате, за да създадете новия организъм. Просто трябва да вкарате ядрото в яйцеклетка, от която е извадено собственото й ядро. После култивирате. Интересно, нали?
— Какво означава „култивирате“?
— Ами, ако става дума за хора, това е стандартното донорство на ооцита — Ласитър примигна, като чу познатия термин. Междувременно Торгоф заобяснява: — Което се прави, като…
— Знам как се прави — прекъсна го Ласитър. — Сестра ми се подложи на тази процедура.
— О… Е, значи ви е известна. — Торгоф погледна сепнато часовника си и се размърда неспокойно. — Наистина трябва да вървя. Става дума за дванайсетгодишен човек и хокейни билети.