Наистина голяма част от обектите, които ми бяха дадени да изследвам, се оказаха фалшификати — точно както Ватикана подозираше. Но не всички! Имаше и предмети, които не можех да дискредитирам: външният им вид изглеждаше правдоподобен, възрастта съвпадаше. Те можеха да бъдат истински… но можеха и да не бъдат.
Тогава се обърнах към медицината, смаян, че може би ми се удава възможността да изиграя ролята на акушер на Бог и че… това трябва да стане делото на живота ми.
Мари погледна Ласитър:
— За какво говори той?
Ласитър поклати глава:
— Просто чети нататък.
Не се оказа трудно. Не беше проблем да създам клиниката, а към нея започнаха да се стичат жени от цял свят… всички по свое желание. Използвайки ДНК-материал, взет от дузина обещаващи мощи, аз създадох непорочното зачатие за осемнайсет мои пациентки.
Знае ли някой, приятелю, какво ще излезе от това? Може би тези деца няма да се окажат нищо повече от странна банда селяндури, съживени без особена цел в наше време. А може, без сам да знам, да съм пресъздал Христос. Така и няма да разбера. Сигурно и ти няма да можеш. Но знам, че трябва да се надяваме.
Така че, приятелю, искам да се сбогувам с теб. Дано съм успял да внеса спокойствие в смутената ти душа. Вярно, бях коленичил пред теб със съмнение… но това е човешко. И Христос е познавал съмнението… Но вече знам.
Това е дело на Бог. И винаги е било.
— Джо? — изрече тя с треперещ глас. — За какво говори той?
Ласитър мълчеше. Накрая я попита:
— Имаш ли нещо за пиене?
Мари стана, отиде до бюфета и се върна с бутилка коняк и две чаши. Наля и повтори въпроса си:
— За какво говори той?
Ласитър отпи дълга глътка.
— За Джеси.
— И какво за него?
— Ами… Барези… се е опитвал да клонира Исус.
— Какво?!
Ласитър въздъхна.
— Така че… може би Джеси… може би… той е Исус.
Стояха до късно. Ласитър й разказа какво бе научил от професора по генетика.
— Ето това е — завърши той и си наля трета чаша коняк. — Вземал е проба от вероятно истински мощи, изолирал е една от клетките с ядро и я е връщал в състояние на тотипотентност. После му е трябвала само яйцеклетка и жена, която да износи плода.
— Una sorpresa piccola — прошепна Мари.
— Когато е получавал яйцеклетката, е подменял ядрото с това от мощите и…
Някаква съчка в огъня изпука и хвърли искри по пода.
— Не вярвам — каза тя. — Как е могъл да знае две хиляди години по-късно, че дадени мощи са истински? Няма начин да го знае със сигурност.
Ласитър заговори за интереса на Барези към реликвите, за способността му да прави ДНК-анализи, за гениалността му като учен… но Мари продължаваше недоверчиво да клати глава.
— Ти просто казваш, че този човек е бил може би най-способен от всички ни да направи обосновано предположение. Нека е така, но това е само предположение, макар и на експерт. — Като видя, че Ласитър се готви да й отговори, тя вдигна пръст: — Чакай малко… Твоят племенник Брендън, той приличаше ли на Джеси?
— Не…
— А другите — настоя тя, — приличаха ли си?
— Нямам снимки на всички, но… не.
— Ето това е — заключи тя, сякаш всичко бе намерило удовлетворителен отговор. — Значи не са клонинги, нали така? След като са различни… Значи Барези само е предполагал и нищо повече. Щом децата не са идентични, най-точното твърдение е, че има различна от нула вероятност поне едно от тях да е заченато от истински мощи. Останалите ще са… Ами всякакви: месарят, хлебарят, майсторът на свещи — тя вдигна ръце във въздуха. — Тогава онова, което ти твърдиш, е… лудост!
Ласитър беше съгласен с нея, че Барези не е могъл да бъде сигурен в истинността на дадени мощи, но разбираше, че ученият бе увеличил шансовете да реализира идеята си, използвайки ДНК от различни източници.
— Може изобщо да не е използвал истински мощи — каза той, — но това с нищо не променя нещата.
— Не те разбирам.
— Няма значение кого е клонирал Барези. Няма значение дали това е бил Исус Христос, или Ал Капоне.
— Просто не мога да схвана…
— Има обаче вероятност, макар и само в един случай, да е използвал истински мощи и съществуват хора, които не са готови да поемат този риск. Затова са били убити сестра ми, Брендън и всички останали. Затова ти трябва да се махнеш оттук.
— Но аз не мога да повярвам, че някой ще направи подобно нещо… ще тръгне да избива толкова деца заради нищожната вероятност…