Сега е мой ред, мина през ума на Ласитър. На всички ни. Ето така се умирало…
Грималди каза нещо на италиански през рамо и до него изникна Делла Торе с фенерче в ръката.
— Е, Джо — каза той и светна в очите на американеца, — какъв късмет да те намерим тук. — Лъчът бавно изпълзя по пода до тялото на Матрака, плувнало в кръв и парчета мозък. Делла Торе направи кръстен знак, влезе в стоянката и описа бавна дъга с лъча, докато не намери Мари и Джеси. — Знаеш ли кои са те? — попита той и понеже Ласитър не каза нищо, си отговори сам: — Това са хора, с които не би искал да имаш нищо общо, Джо. Добре, всички да станат. Ще се върнем в бунгалото, където поне е топло.
Джеси и Мари тръгнаха напред, съпровождани по целия път от призрачната светлина на фенерчето в ръката на Делла Торе. Следваше ги Ласитър. Накрая бяха Грималди и духовникът. Макар убиецът да беше на метър и половина от него, Ласитър усещаше с цялото си тяло насочената право в гръбнака му „Берета“. Ако се хвърля в гората, мислеше си той, ще ме убие на място. Ако не го направя, ще ме убият по-късно. Така или иначе, Мари и Джеси са мъртви. Няма изход.
Освен ако не допуснеха грешка.
Което, колкото и малко вероятно да бе, беше единствената им надежда, така че той реши да заложи на нея и продължи да върви напред.
Когато стигнаха при бунгалото, вече бяха вир вода. Грималди ги смушка към масата и им направи знак с пистолета да седнат, а Делла Торе запали газената лампа и стъкми огъня в печката. След малко и той дойде при масата, за да седне на стола от другата страна на Джеси и Мари.
— Е — леко плесна с ръце, — ето ни най-сетне заедно! — Обърна се към Грималди, каза му нещо на италиански и кимна към стената, където на кука висеше навито въже. После погледна Мари, която продължаваше да стиска Джеси, право в очите и проговори: — Кажи ми нещо, Джо… Знаеш ли коя е била Лилит?
— Не — поклати глава Ласитър, — никога не съм чувал за нея.
Грималди донесе въжето и даде „Берета“-та на Делла Торе, който насочи оръжието срещу Ласитър. После Грималди се обърна към Мари, омота няколко пъти въжето около кръста й и започна да я завързва за стола. Тя инстинктивно понечи да стане, но Грималди я хвана за китката и с леко извиване я принуди да седне отново. Прошепна й нещо на италиански, което нямаше нужда от превод.
Когато приключи със завързването, Джеси отново се изкатери в скута на майка си.
— Всичко е наред, мамо — прошепна момченцето, — всичко е наред.
Делла Торе прочисти гърло.
— Лилит е била жената на Адам… преди Ева.
— Вижте — обади се неочаквано Мари, — ако пуснете Джеси, готова съм да направя, каквото пожелаете.
Делла Торе се обърна към нея:
— Защо не ме изслушаш — каза той, — това пряко те засяга. — После пак насочи вниманието си към Ласитър: — Когато Лилит напуснала Адам — това сигурно ще те развесели, Джо, защото те не могли да се споразумеят кой да командва, — ангелите започнали да я уговарят да се върне.
Ласитър си мислеше, че газената лампа…
— И тя съгласила ли се е? — попита той.
Делла Торе поклати глава със съжаление:
— Не. Не го е направила. Толкова била нещастна от живота си с Адам и толкова била недоволна от Бог, че отишла да живее при Сатаната. И след време, естествено, му родила деца. — Духовникът се пресегна и усмихнато разроши косата на Джеси. — Демони, разбира се.
Ласитър кимна:
— В наше време това става често. Според мен виновна е MTV.
Делла Торе цъкна няколко пъти неодобрително с език, наведе се напред и каза:
— „А десетте рога на Звяра ще намразят блудницата, ще я превърнат в гола пустош, плътта й ще изядат, а самата нея на огън ще изгорят“ — той се облегна на стола си и поясни: — Откровение на Свети Йоан.
После се обърна към Грималди и заговори с него на италиански. Грималди разпери ръце и сви рамене.
— Не им стига въжето — преведе Мари.
Делла Торе се изненада:
— Говориш италиански?
— Chi lasci andare, Padre.
Делла Торе се престори, че обмисля идеята.
— Не мога да направя това — каза след малко той и направи знак на Грималди. После му зашепна нещо в ухото. Грималди кимна и отиде в кухнята. Разрови из чекмеджетата и намери два кухненски ножа. Върна се при масата и ги даде на духовника, който му върна пистолета.
Мари трепна и Джеси се притисна още по-силно в нея.
Делла Торе се обърна към Ласитър:
— Подай ми ръката си — заповяда той и взе първия нож с петнайсетсантиметрово острие.
Ласитър го погледна, неспособен да повярва на очите си. След безкрайна тишина каза:
— Ъ-ъ… няма да стане.