Делла Торе кимна на Грималди, който пристъпи зад Ласитър.
Очакваше да го удари, но вместо това усети възможно най-лекото докосване с длан върху тила си, малко вдясно от центъра. След това чу щракване и веднага се досети защо Грималди държи ръката си там — човекът просто искаше да се запази да не бъде изпръскан с кръв, когато стреля.
Ласитър въздъхна дълбоко, изруга шепнешком и подаде ръката си на Делла Торе. Духовникът я взе в своята и я обърна с дланта към себе си. После я сложи внимателно на масата, взе кухненския нож и постави върха му в центъра й.
— Гледали ли са ти някога на ръка, Джо?
Ласитър разтърси глава и с дрезгав глас отговори:
— Не, никога. — Опитваше се да контролира дишането си, но нищо не се получаваше.
— Виждаш ли тази линия? — попита риторично Делла Торе. — Ето тази, късата? Това е линията на живота ти! — С тези думи духовникът вдигна ножа и го заби с всичка сила в дланта.
Болката беше толкова внезапна и пронизваща, че главата на Ласитър се отметна назад, а от устата му се изтръгна стон. Чу Мари някъде в далечината да изпищява, но нямаше време да се замисли над това, защото в същия миг Грималди сложи със сила и другата му ръка върху масата. Някой изправи пръстите му и в следващата секунда отново беше пронизан. Този път не издържа и изкрещя нещо, което прозвуча като низ от гласни и завърши със стон.
Отпусна глава на масата и изохка през зъби. Остана дълго така. Когато отново вдигна глава, Делла Торе го наблюдаваше с възбуден поглед, а Джеси странно плачеше. Мари беше призрачно бяла.
Погледна прикованите си ръце. Имаше изненадващо малко кръв, но въпреки това коремът му конвулсивно се надигна. Пое дълбоко въздух и се наведе към Делла Торе:
— Побъркан нещастник… Какво ти има?
— Налагаше се да импровизираме.
Грималди чу думата и се захили. Коремът му направи нов опит да се обърне, при което Ласитър изстина. Изпадам в шок, разбра той и си заповяда: Недей!
— Ти не разбираш какъв е залогът — обади се духовникът.
— Знам прекрасно какъв е — възрази Ласитър.
— Съмнявам се — отговори Делла Торе и в същия момент навън проблесна светкавица. Последвалата гръмотевица изтрещя като граната и по прозорците зачатка дъжд. Делла Торе обезпокоено се огледа: — При този дъжд… — прошепна той. Но Ласитър не го слушаше, а гледаше ръцете си и се питаше дали ще събере куража да надигне масата. Ако го направеше, гравитацията щеше да изтръгне ножовете от дланите му. — Не внимаваш — укори го Делла Торе.
— Малко съм разсеян — погледна го Ласитър.
Духовникът кимна:
— Не трябваше да питам теб — каза той и се обърна към Грималди. Нареди му нещо на италиански, убиецът кимна, вдигна ципа на якето си и излезе навън в дъжда. Делла Торе отново се обърна към Ласитър: — Мислиш си, че знаеш какъв е залогът, но не знаеш нищо, Джо. Защото е невъзможно да знаеш, ако не вярваш в Бог толкова силно, колкото вярваш и в науката, а за да разбереш, трябва да вярваш и в двете!
— Знам кой си мислиш, че е той — каза Ласитър.
Духовникът наклони любопитно глава:
— Така ли? И кой е според теб?
— Мислиш си, че е Исус Христос.
Делла Торе сви критично устни и след малко поклати отрицателно глава:
— Не-е… Не мисля така, защото, ако го мислех, щях да съм на колене пред него. Естествено. Само че той не е. Не може да бъде!
— Сигурен ли си в това?
Делла Торе направи неопределен жест.
— Сигурен съм, че Бог е създал човек по Свой образ и подобие, а не обратно. Това дете е изчадие. А изчадието има име.
— Името му — обади се Мари — е Джеси.
— Името му е Антихрист! — яростно я погледна духовникът, но гневът му бързо стихна. — Знаете ли — замислено каза той, — постижението на Барези наистина е значително. За няколко години този човек постигна онова, което всички магьосници не успяха да направят за векове.
— И какво е то? — попита Ласитър, мислейки: „Трябва само да се хвърля напред. Ще отнеме секунда… Масата ще падне и… Не… не мога… няма начин.“
Делла Торе го гледаше така, сякаш се досещаше какво планира. След кратка пауза отговори на въпроса му:
— Той създаде демони от кръвта.
Вратата се отвори и следван от студения порив на вятъра, на прага се показа Грималди с туба бензин. Влезе, попита нещо Делла Торе и духовникът кимна.
Изведнъж Делла Торе се развълнува, дишането му се учести, на челото му изби пот.
— Малко съм неспокоен — призна той, забелязвайки погледа на Ласитър. — Досега не съм правил нищо подобно.
— Хайде… хайде… хайде… — зашепна си Ласитър, призовавайки онази сила на волята, която му бе нужна, за да обърне масата. Мозъкът му крещеше команди на краката да се изправят, но ръцете не им позволяваха.