После чу напевен глас зад гърба си:
— Добре-е…
Обърна се и видя жената да оставя обратно слушалката.
— Ако тръгнете по този коридор, в края му…
— Знам пътя — прекъсна я той.
Том Труонг вдигна поглед иззад бюрото си, видя го и стана:
— Чо! — каза той и подаде красивата си ръка, от която лъхаше на формалдехид. Беше способен да изглежда усмихнат и намръщен едновременно: — Какво прави за теб? Ти работи по случай?
Беше се запознал с патолога по необичаен начин. Двамата играеха футбол в отбор на ветерани — хора над трийсетте, — когато, преди около две години, Ласитър бе получил тежка травма в коляното. Макар да изглеждаше с крехко телосложение, Труонг бе жесток защитник с твърди лакти и шпагат, помитащ като сърп. За първи път отвориха дума за професиите си в заведението „При Уитни“, на халба бира след спечелване на шампионата. След това Ласитър често бе ползвал услугите на Труонг като съдебномедицински експерт и вещо лице. Той се оказа подреден човек, който не пропускаше нищо, надарен патолог и — въпреки комичния си английски — идеален свидетел. Комисиите го обожаваха.
— Не е случай. Става дума за сестра ми. — Повдигна леко брадичка, за да покаже: — Тя е там… с племенника ми.
Труонг помисли, че се шегува или че не го е разбрал.
— Какво каза, Чо? — лукаво погледна той. — Шегува ме, нали?
— Не, говоря за изгорелите.
Усмивката на Труонг помръкна.
— Лас-сит-тер — прошепна той. — О, Чо! Много съжалява. Страшно много съжалява!
— Направи ли вече аутопсията?
Той кимна сериозно:
— Чими специално помолил ме. Заради умишлен палеж. — Въздъхна. — Твоя сестра. И малко дете. — Очите му се свиха в тесни цепки. — Добре, не огън ги убил.
Ласитър кимна. И едва след това думите проникнаха в съзнанието му.
— Какво?
Голямата глава на Труонг се заклати върху тънкото стебло на шията му.
— Няма частици дим в дроб. Няма въглероден окис в кръв. Това ни казва, че жертва умира преди пожар. И не само това. Видял тела?
— Да, вече ги идентифицирах. Затова съм тук.
— Не-е. Ти тела видял? Или лица?
— Лицата.
— Ако гледа тяло, две тяло, вижда кожа покрита с… сякаш ситно нарязана. Това става с човешко тяло в огън, нали разбира? Стандартно, защото… защото кожата се пука! Течност се разширява от топлина… Кожа не разширява, затова кожа се пука навсякъде… Освобождава налягане. Но в този случай, жена… твоя сестра… има малки порязвания по две ръце. Те обаче различни. Не само кожа, месо също нарязано. Рани от отбрана. Вижда тях, продължава да търси и разбира защо. Сестра ти — удар с нож в гърдите. Причина за смърт — аортна клапа. Срязана! Момче… — Труонг се наведе през бюрото си. — Гърло срязано от край до край. От ухо до ухо. — Отпусна се обратно на стола си, сякаш изтощен от монолога. После вдигна ръце във въздуха и ги остави да паднат обратно като капещи листа. — Чо… В малко момче няма кръв. Мъртви може би един час… Пожар после. — Ласитър безмълвно го гледаше. — А мъж? Какво става съпруг?
— Какъв мъж?
— Чува — обясни Труонг, — че в къща на сестра ти трети човек. Скача през прозорец, пламнал. Понеже сестра ти умира така, аз решава, че… — той притеснено сви рамене, без да довърши прозрачната си мисъл.
— Къде е този човек?
— В „Изгаряния“.
— Коя болница?
Труонг сви отново рамене:
— Може би „Феър Оукс“, а може и „Феърфакс“.
8.
Час по-късно намери Риордан зад отстъпено му временно бюро в един лекарски кабинет на болницата „Феър Оукс“. Една от сестрите му го показа. Когато влезе, Риордан се обърна, видя го и стана. Получи се малко изкуствено, от което Ласитър разбра, че приятелят му се опитва да скрие нещо зад гърба си. Не изглеждаше щастлив.
— Ти никога не слушаш какво ти се казва, нали?
— А ти не ми каза, че разполагаш със заподозрян.
— Не беше заподозрян, докато не получихме доклада от аутопсията — оправда се детективът. — До този момент си оставаше само още един пострадал.
— Някакъв тип скача от прозореца на къщата на сестра ми… пламнал при това. Двама души загиват… А ти даже не ми го споменаваш?! Наистина ли си допускал, че е жертва?
— Той е жертва! Изгорял е едва ли не до кости.
— Да… Е, хубаво… За мен това означава единствено, че е скапан аматьор. Кой е той?
— Джон Доу.
— Какъв Джон Доу8?
— Ами, нали се сещаш, че когато го приеха тук, той не рецитираше име, номер и социална осигуровка. А и в него не се намери нищо, което да послужи за идентифицирането му.
Ласитър помълча малко. После попита:
— Ключове за кола?