— Страната ни е голяма и сега значителна част от нея е изолирана — каза Ийън, като прие картите си. — Смятам, че в крайна сметка влаковете ще се окажат най-доброто транспортно средство както за стоки, така и за хора.
Дънкан поклати глава.
— Аз предпочитам удобството на речните кораби.
— Не е далеч моментът, в който и влаковете ще са толкова удобни — докато говореше, той разбърка тестето и картите сякаш оживяха в дългите му пръсти, политайки леко като каскади от бяло и червено.
Ийън не беше някой неопитен новак. Сабрина почувства лека паника при мисълта, че той може да разкрие играта на баща й.
Погледите им се срещнаха, когато той започна да раздава, и устните, които преди малко бе притискал о нейните, сега се усмихнаха. Ужасът й се стопи и гърдите й се изпълниха с пърхащо вълнение. Внезапно представата за това, как Ийън бе целунал онази жена в градината, възкръсна в паметта й така ярко, сякаш това беше вчера.
Без да откъсне очи от нея, Ийън продължи:
— Разработваме една система за превозване на пътниците в луксозни условия, ще има гостни, столови, а също лични кабини. Влаковете ще са като хотели на колела.
Сабрина го гледаше в устата и запомняше всяко изменение на чувствената им форма, докато изричаха думите. Ийън беше прегръщал онази жена, беше я целувал с устните си, с езика си; беше галил с ръце гърба й, притискайки я към своето стегнато тяло, докато от гърлото й се изтръгваха тихи хленчещи звуци. По гърдите й премина гореща тръпка. Искаше й се и тя да получи същите прегръдки и целувки, и то само от този мъж.
Когато срещна погледа му, сякаш я порази мълния.
Той я беше разбрал! По очите му си личеше, че знае. Беше способен да долови мислите й, да разгадае тайните, скрити в сърцето й. И тя откликна с готовност, като разкри душата си. Той плъзна поглед по устните й — едно неизказано обещание.
— Всичко, което казахте за железниците, звучи възхитително — гласът й бе така пресипнал от вълнение, че самата тя се изненада. — Не са много хората между нас, които имат възможност да допринесат с нещо за бъдещето.
Ийън извади една карта от своите и погледът му за малко се отклони, преди да се върне отново, за да я обгърне.
— Ние всички допринасяме с нещо за бъдещето — както за нашето собствено, така и за това на околните.
Сабрина разбираше, че той е нейното бъдеще. Чувстваше го така, както първия път, когато го видя. Имаше още три дни, докато пристигнат в Сейнт Луис. И през това време трябваше да защитава Ийън от гнева на баща си и да го убеди, че е до него по волята на съдбата.
Ийън взе първите няколко ръце, но това влизаше в плановете на Дънкан. Това беше първото действие на една пиеса, в която Сабрина беше играла твърде много. На глупавите овчици им се позволяваше да спечелят, да добият увереност и да почнат да залагат по-смело; и тогава им остригваха пухкавите кожухчета, а те дори не смогваха да видят ножиците.
Сабрина раздаде следващата ръка, от която на Ийън се паднаха каре попове, а на баща й — чифт двойки. Дънкан видя картите си и я погледна мрачно, но тя го посрещна с усмивка — участваше със собствено тесте.
Той й се усмихна на свой ред, облегна се и поправи маншетите на сакото си.
— Ще играя с тези — беше отговорът му, когато тя го запита дали не иска нови карти.
Сабрина знаеше, че баща й е скрил картите си в дланта и сега седи удобно, и се радва на каре аса. Миналата седмица й беше показал и този трик, който не беше нищо повече от една добавка към големия му репертоар.
— Аз искам още две — тя изхвърли две от картите си.
При раздаването втората карта се преобърна и върху изумруденото зелено на покривката падна асо купа. — О, боже, много съм несръчна — и тя си прибра картата.
— Да, наистина — отвърна Дънкан, като потриваше мустаците си.
Докато играеха, Сабрина усети, че един мъж, който седеше няколко маси зад Ийън, ги наблюдава. Рядката му, вече прошарена кестенява коса, която разкриваше високо чело, беше така прилежно вчесана назад, сякаш всяко от тъничките кичурчета си имаше точно определено място. Сабрина усещаше постоянно вперените в нея тъмносини очи. Макар че самият той не беше дебел, лицето му беше кръгло, с налети бузи — изглеждаше като човек, който добре се храни или като закръглен булдог.
Мъжът прехвърли погледа си върху Ийън, сбърчи чело и сви тънките си устни. Капитанът им беше предал, че една от лодките липсва и че нападателят на Ийън е изчезнал. Изглаждаше твърде възможно този човек да се окаже съюзник на негодниците.
— Мистър Тримейн, един мъж ни наблюдава — тихо каза Сабрина.