Той плъзна ръце по нея, притисна я до гърдите си и зарови лице в косите й. Сетивата му се възбудиха от аромата на колосано бельо, който се смеси с парфюма му. Тя усещаше как сърцето му се блъска в гърдите й. Ако само… О, колко пъти досега се бе молила отчаяно! Но това нищо не променяше.
— Смятах, че ще се зарадваш на предложението ми — каза той и докосна с устни косите над слепоочието й.
От звука на гласа му уязвимото й, изпълнено с любов сърце се сви.
— Да, разбира се. Разбира се.
— Тогава стани моя жена, Сабрина. Ще те направя щастлива — той погали рамото й с топлата си длан. — Искам да те разглезя от нежности, да ти дам дом, деца и семейство.
Сълзи бликнаха от очите й, търкулнаха се и попиха в бялата му ленена риза. Не можеше да го остави да си отиде от живота й просто така. Не можеше да позволи тези няколко месеца, изживени в омраза, да провалят бъдещето й. Ако я обичаше достатъчно, той трябваше да я разбере. Щеше да успее някак да му покаже колко голяма е любовта й.
— Да — прошепна. — Да, ще ти стана жена.
Прегръдката му се стегна и само след миг вече я носеше на ръце, въртеше се в кръг, докато смехът й не прокънтя във въздуха и веселите му тонове се сляха в хармония със собствения му дълбок глас. Отнесе я под лунната светлина, шепнейки името й. С устни изпи сълзите й и когато ги притисна о нейните, тя усети соления им вкус.
Тих, подобен на стон звук, се изтръгна от гърлото й, щом ръцете й обвиха шията му, и крехкото й тяло потърси нарастващото напрежение на неговата мъжественост. Той я обгърна, придърпа я към себе си и любовта му я погълна изцяло. Тя продължи да се притиска, кринолинът й се наклони и допирът й позволи да се отдаде на предизвикателни догадки за мъжките атрибути под кадифето. Но близостта им все още не беше достатъчна.
С ръце, сключени около шията му, Сабрина се бореше да превъзмогне ужаса от мисълта, че може да го загуби. Тревогата беше тук, дебнеше я в тъмното като хищен звяр, готов да се нахвърли върху нея и да я унищожи. Единственото, което можеше да направи, бе да го накара да я обикне дотолкова, че да я разбере и да й прости.
Той прокара език по пълната й долна устна, подканвайки я да се отвори към него. И тя го стори, разтвори уста и пое стъписващото нахлуване на езика му. Чувстваше, че тялото му се напряга и мускулите, до които се опираха гърдите й, се стегнаха като камък. Той потъваше във влагата на устата й на приливи и отливи, чийто ритъм тя подхвана естествено. Кръвта й запулсира във вените. Усещаше биенето на сърцето с върховете на гърдите си и пулсиране в онази съкровена дълбока потайност, която я повлече по пътеки, зърнати за миг само насън.
Внезапно той се отдръпна и топлият му дъх заизлиза като кълбовидни облачета в студения нощен въздух.
— Имай милост, дяволче. Ако продължим още малко, ще загубя и последната възможност да се държа като джентълмен.
— И толкова ли е лошо това? — прошепна тя.
Той стисна раменете й.
— Сабрина, не съм сигурен, че ме разбираш.
— Мечтах за теб девет години, Ийън Тримейн — тя прокара длани по ръцете му и през палтото запритиска с пръсти напрегнатите мускули. — Да разбирам ли, че искаш да ме заставиш да чакам още един ден, за да се сбъднат мечтите ми?
Той опря челото си о нейното, затвори очи, дъхът му се блъскаше като топла мъгла в лицето й.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм, че те обичам — и тя вплете пръстите си в неговите. — Остави ме да ти покажа колко много.
Каютата на Ийън — един от двата апартамента на борда — беше разположена на тексаската палуба откъм кърмата. Той запали газената лампа до вратата и малката приемна се превърна в златен оазис, в чийто тъмни ъгли се простряха ивици светлина като трепкащи пръсти. Докато се движеше наоколо, Сабрина го докосваше с полите си, обтягайки нервите му до крайност. Цялото му същество тръпнеше от напрежение.
Той се опря на вратата и резето изщрака зад гърба му. При звука Сабрина се обърна към него и сведе поглед към земята. Светлината помилва гладкия контур на бузите й и се плъзна в гъстите къдри, които падаха по врата й. Леглото, чиито месингови пречки улавяха блясъка и го отразяваха като дискретна покана, беше в далечния ъгъл на стаята.
За да се сдържи да не я докосне, Ийън се облегна още по-плътно до вратата и опря ръце до гладкото дъбово дърво. Наблюдаваше я, искаше я, изпитваше страхотно напрежение, пулсът на кръвта му бучеше от лудото желание да я притежава. А трябваше да пристъпи към това постепенно, нежно и внимателно. И все пак една част от него желаеше да я повали на леглото, да навлезе в нея и да се пречисти от красотата на девството й. Но той ненавиждаше самата мисъл да я изплаши, да я удави в порива си, и правеше всичко възможно да го потисне.