— Каютата ти е много хубава — каза тя и погали с пръсти високата, тапицирана в синьо кадифе облегалка на един стол. — И толкова просторна.
Отдалечи се на няколко крачки от него, докосвайки с пръсти бюрото, бръснача, гребена, докато накрая се спря върху палисандровата дръжка на четката му. За момент постоя така в профил, с наведена глава и блесналите решетки на леглото заприличаха на рамка на портрет на женската красота и непорочност.
Ийън почувства, че нещо я безпокои, и гърдите му се свиха. Криеше ли нещо от него? Искаше ли да си тръгне?
— Ийън — каза тя и обърна очи към него. — Не знам… Аз никога досега… Не съм съвсем сигурна… — тя прехапа долната си устна и потокът на обърканите й думи секна.
Ето, сега ще му каже… нервно ще го помоли да почака, докато се оженят. Той умееше да се справя с такива молби. Знаеше как да докосне една жена, как да превърне неохотата й в сладко, чувствено желание. Но със Сабрина няма да прибегне до тези изпробвани номера. С нея — никога. Щеше да се съобрази с желанията й. Поне веднъж в скапания си живот трябваше да се държи като почтен човек. Господи, не беше сигурен дали изобщо иска да я пусне да излезе от стаята му!
— Не зная как започва… това — тя се усмихна притеснено. — Но много ще ми хареса, ако… ако отново ме целунеш.
Неуверената й молба подейства като огън в барута. Само с две крачки вече беше до нея и тя отново се озова в прегръдката му, ръцете й обвиха врата му и топлите й, стегнати гърди се притиснаха в тялото му. Ийън почувства нежността на целувката й, отдаде се на любовта, бликнала от нея като вино. Ненаситно, като човек, който дълго време се е лутал из пустиня, се опиваше от устните й. Любовта й се изливаше в него като искрящ поток, който кипеше и го превземаше, докато цялото му същество се изпълни със светлината й и сенките изчезнаха.
— С нито една жена не съм се чувствал така — промълви, докато галеше бузата й с обратната страна на дланта си. — Ти си моят ангел с огнени коси.
— Люби ме — в очите й блестяха сълзи. — Моля те, Ийън, люби ме — шептеше тя и впиваше устни в неговите.
Усети я, че трепери и се притиска така, сякаш искаше да бъде още по-близо до него или той можеше внезапно да изчезне. Като я целуваше, Ийън се опитваше да й вдъхне увереност. Нищо не беше в състояние да го отдели от нея. Поне докато в тялото му все още трепкаше живот.
Извади гребените и фибите и косата, дълга над три фута, се разпиля по гърба й като водопад от коприна с цвят на бургундско.
— Красиво е — промълви и зарови ръцете си в гъстите, хладни къдри, подхвана главата й в шепите си и потъна в тъмната, бляскава дълбочина на очите й.
Разкопча облечените в кадифе копчета на гърба, под косата й, и се зае да преодолява останалите препятствия, които предпазват женската плът от мъжко посегателство. Само с едно леко докосване по атлазените рамене, роклята й се свлече на пода и сякаш изпусна лека въздишка. Докато целуваше шията й, пръстите му разхлабваха връзките на корсета, панделката и илиците, които придържаха фустата.
Ийън познаваше доста добре цялата сложност на женското облекло. Безброй жени бяха споделяли постелята му и всички до една имаха опит и бяха обиграни. Но тази жена не беше като другите. Мъжът, който я срещна в началото, беше закоравял, преситен, цинично настроен, а мъжът, който сега я събличаше, можеше да умре в ръцете й тази нощ.
Още четири перлени копчета се разкопчаха под пръстите му. Изхлузи ризата от раменете й и овалните й гърди се оголиха — сякаш блестяха на светлината, кожата й беше толкова светла, че под нея се забелязваха слабите очертания на вените, където препускаше жизнената й сила, зърната й бяха тъмни като узрели ягоди, които се изпълваха пред самия му поглед и го мамеха. Той погали с буза топлото, стегнато тяло, докосна я с език, сякаш я опитваше на вкус, почувства я как рязко си поема дъх, преди да простене.
Не можеше да се наслади на гърдите й, близна леко малката узряла ягодка върху всяка от тях, пое я в устата си и се впи в нея, докато не усети как пръстите й се вкопчиха в раменете му и бедрата й започнаха да се движат в такт с неговите.
Когато свали меките памучни бермуди от краката й, леко се усмихна на декоративните розови сърчица върху белите жартиери, които придържаха чорапите точно над коляното й. Невинна. Предизвикателна. За миг му хрумна да я остави така по жартиери, но реши да го отложи за друг път. Тази вечер искаше да се докосне до всеки сантиметър от нежната й плът.