— Зависи.
Сабрина се намръщи.
— От?
Преди Ийън да отговори, още един човек се появи между дърветата. Като видя групата в лунната светлина, Дънкан О’Нийл спря. Прикова поглед в Ийън и смаяно зяпна.
— Какво, по дяволите, става?
Ийън усети, че силите го напускат като прилив, който се връща обратно в морето.
— Господин О’Нийл, слуховете за смъртта ми бяха малко преждевременни.
— Инспекторе! — изкрещя Ярдли отдолу.
Те вкупом се втурнаха към стената. Ярдли беше коленичил до черната фигура. Шапката и шалът бяха в ръката му, коприната се вееше на вятъра като опашка. В млечната светлина на луната се виждаше лицето. Очите гледаха безжизнено към хората високо горе.
— Делия — прошепна Ийън и краката му се подкосиха. Чувстваше се странно, като знаеше, че това е човек, когото обича, мислеше, че и тя споделя отношението му. А е искала да го убие. Болка прониза сърцето му.
Юинг и Дънкан се спуснаха към стълбите. Ийън се облегна на стената и обърна гръб на мъртвата жена долу. Чувстваше умора. Бе изтощен и тялом, и духом. Топла дантела докосна лицето му, след миг нежни пръсти се плъзнаха по шията. Той погледна красивото лице на Сабрина, по него сякаш бе изписана собствената му болка.
— Съжалявам — каза тя. Беше разстроена.
— Сабрина — прошепна той тихо. Устните му се притиснаха към черната дантела, която покриваше дланта й. — Обичай ме.
— Наистина те обичам — тя коленичи пред него. Обгърна го през кръста и притисна лице до гърдите му. — Обичам те повече от живота си.
Той я прегърна, усети нежната й топлина, зарови лице в косите, вдъхна аромата й. Сълзите й намокриха ризата му, крехкото й тяло се тресеше. Беше чакал този миг цял живот. Тази смела жена го дари с любов. Никога не би я пуснал да си иде.
— Войната май свърши.
Юинг и хората му продължиха разследването, за да проверят дали Делия не е имала съучастник. В следващите няколко дена Ранд беше заподозрян. Ийън подкрепи с всички сили чичо си и братовчед си, който бе покъртен от загубата на съпругата си. В деня след смъртта й полицията откри тъмночервена перука в едно заключено чекмедже на бюрото й. Откриха и дневник. В него бе отбелязан в подробности целият план за убийството.
След приключването на следствието Ийън получи дневника. Мисълта, че може да се сдобие с цялото богатство на Тримейн, бе хрумнала на Делия след смъртта на Джон. Тя беше блъснала Евърет Тримейн по стълбите. Бе паднал и издъхнал пред очите й. Ийън потръпна, като разбра колко се е радвала на убийството. След Евърет Ийън бе единственият, който стоеше на пътя й.
Наближаваше полунощ. Ийън седеше в гостната и четеше последната страница от дневника на Делия.
Днес погребахме Ийън. Беше толкова млад, толкова красив. Много трудно го убих. Направих го! Най-сетне го направих! Целият план, цялото чакане, всичко свърши най-сетне. Ще взема банката и всичките пари. Абсолютно всичките! И то само благодарение на себе си!
Глупаци. Юинг с малките очички и всички други подозират хубавата вдовица и разгневения й баща. Заради мен! Само заради мен! О, как ми се иска да можех да кажа на някого. Аз бях. Аз го направих! Планирах всичко сама. До най-малката подробност. И сега е време да си получа наградата. Време е да чуя завещанието и да изглеждам потресена от смъртта на скъпия Ийън.
— Ийън, добре ли си? — попита Сабрина от вратата на спалнята му.
Ийън погледна съпругата си. Тя стоеше в рамката на бялата дъбова каса, зад гърба й цареше мрак. Косата й бе пусната и стигаше до хълбоците. Светлината от лампата до вратата блестеше по винените къдри. Изглеждаше сънена като стреснато момиче. Но тялото й изглеждаше по-женствено от всякога.
Млечнобяла коприна закриваше бюста й и се спускаше по краката. Дантелената платка от шията до пъпа разкриваше изкусителните върхове на гърдите и гладката й кожа. Той стана и остави дневника на стола. Бяха се любили допреди по-малко от час и после тя заспа в ръцете му. Но видът й пак разбуди жаждата в слабините му.
Тя се усмихна, като видя, че идва.
— Какво си намислил, янки?
Той спря на сантиметри от нея. Топлото й тяло го зовеше.
— Предай се, красива бунтовнице! — с опакото на дланта погали гърдите й. От красивите устни се изтръгна въздишка. — Напълно и безусловно.
Тя се наведе и захапа брадичката му, докато ръката й се плъзна по белега на гърдите до пояса на панталона.
— А сега кой ще трябва да се предаде, янки?
Той се усмихна в косите й.
— Има ли значение?
Сабрина го прегърна и се отпусна в ръцете му.
— Никакво.
Епилог