— Аз наистина те обичам — каза Ийън и легна под нея. — Повече от всичко на света.
Влажните къдрици подразниха кожата му, докато откриваше отново пътя към рая. Тя се обви около него, обгради го със сладостна тръпнеща топлина. Обладаваше я отново и отново, кълнеше се в любовта си, любеше я така, сякаш му е за последен път.
Всеки път, когато бяха заедно, се чувстваше просветлен, удоволствието, което изпитваха, ги връхлиташе с почти неудържима мощ, достигайки една по-висша степен на изтънченост в сравнение с предишния път. Накрая, когато и двамата бяха изтощени до смърт, се отпуснаха тихо в прегръдките си. За Ийън и това беше просветление — просто да бъде до нея, просто да я прегръща — нещо по-значимо от целия му досегашен живот.
— Тръгнал съм по работа от Сейнт Луис към Калифорния — каза Ийън, когато дишането им се успокои и тя лежеше сгушена до него, положила бледото си като слонова кост бедро върху неговите бронзови мускули, отпуснала глава на рамото му. — Искаш ли това да бъде сватбеното ни пътешествие? Или може би предпочиташ някое друго място?
— Леглото — тя потри носа си о влажното му рамо.
— Май съм пуснал на свобода една тигрица.
— И то ненаситна — каза тя и лекичко го захапа.
Ийън повдигна вежди и я загледа:
— Още ли си гладна?
— Не — тя се усмихна. — Чувствам се дебела и щастлива. Доволна съм.
И той споделяше това чувство — невероятно доволство, което не бе познал досега — усещането, че обича и че е обичан. Но дълбоко в себе си изпитваше страх, че всичко може да изчезне, сякаш това му се случваше насън и ще се стопи от светлината на утрото. Пръстите му започнаха да рисуват фигурки по врата й и от устните й се изтръгна лека въздишка.
— Имаш ли нещо против да живееш в Ню Йорк?
— С теб бих живяла навсякъде.
Притисна я още по-силно, целуна косите й, вдъхна аромата й.
— Ще посещаваме баща ти в Роузбрайър, когато пожелаеш.
Действителността нахлу в мечтите й като ледените капки на дъжд, който се процежда през стряхата на уютна стая. Сабрина потръпна. Вкопчи се в гърдите му и затвори очи, за да прогони неприятното чувство. Все още не искаше да мисли за реалния свят.
— Какво има? — попита я и погали бузата й с топлата си длан, сякаш за да я накара да вдигне очи.
Сабрина положи усилия да се усмихне.
— Нищо. Просто си мислех, че вече е твърде късно. Еджи ще се чуди какво ми се е случило.
— Утре ще те направя моя съпруга при първия срещнат свещеник — сграбчи я в силните си ръце и я целуна пламенно. — Искам да те прегръщам цяла нощ, да гледам как зората осветява лицето ти, да те любя през целия ден.
Като тежка речна мъгла в сърцето й пропълзя ужас, предчувствие за надвиснало нещастие — толкова силно, че завладя цялото й същество. Ако узнаеше истината, Ийън можеше да накара да арестуват както нея, така и баща й. Тя лежеше на рамото му и гледаше пръстена, положен като в гнездо между черните къдри.
Утре сутринта, щом пристигат в Сейнт Луис, Сабрина ще каже на баща си за плановете им, а след като напуснат кораба и се отдалечат достатъчно от опустошителния му гняв, тя ще каже истината на Ийън.
Убеждаваше се, че Ийън я обича и ще я разбере. Трябваше да я разбере. Нямаше смисъл да се притеснява, мислеше си тя и се опитваше да пропъди страховете си.
Глава 4
— Капитанът каза, че до девет сутринта ще сме пристигнали — съобщи Мак и постави няколко от ризите на Ийън в една преграда на пътния сандък, който стоеше разтворен до леглото. Извади часовника от джоба на жилетката си, погледна го и се намръщи. — Остава ни малко по-малко от час на борда.
Ийън си сложи една синьо — бяла вратовръзка и се погледна в огледалото над умивалника. Не можеше да познае лицето си. Може би защото за първи път изглеждаше като човек, който е доволен от живота си, и то благодарение на един ангел с огнени коси. Тази жена беше магьосница.
— В страхотно настроение сте днес — каза Мак, когато младият мъж започна да си тананика валс.
— Точно така — каза Ийън и погледна към огледалото, за да види изражението на Мак, който стоеше зад него. Старият човек го гледаше, лицето му се бе сбърчило сърдито и изцяло контрастираше с усмивката на Ийън.
— Мак, не бива да ядеш лимони на закуска. Хората ще си помислят, че целият свят ти е крив.
Мак поклати глава.
— Ще се радвам да усетя твърда почва под краката си, повярвайте ми — каза той и се приближи до шкафа. — И то колкото може по-далеч от тези размирни земи.
Ийън завърза връзката и се усмихна на подозренията на Мак. Напоследък направо не му даваше мира с предупрежденията си. Изобщо не се доверяваше на никого от този бунтовен край. Особено ако човекът беше плантатор, облечен подчертано изискано, защото знаеше, че плантаторите нямаха достатъчно пари, за да засеят памучната реколта. Каквото и да говореше Ийън, старият беше надушил като хрътка, че семейство О’Нийл са замесени в някаква „тъмна работа“.