Выбрать главу

Не, тя нямаше никаква вина. Не можеше да се е заблудил по отношение на нея.

Когато Ийън пристъпи, Сабрина се обърна към него. Страните й пламтяха, гърдите й се повдигаха неравномерно под дантелите и коприната. Беше решил да й подари рози тази сутрин — розови като бузите й. А вместо това й донесе съмнения.

— Еджи, защо не отидеш да закусиш — каза Сабрина и хвана Еджи под ръка. — Ние идваме само след минута.

— Но те още не сервират. Как си представяте, че… Ийън стоеше до вратата, която водеше към палубата, гледаше как Сабрина отвежда Еджи от стаята. Чуваше гласовете им, но не разбираше какво говорят. Слънчев лъч блесна през люка зад него и очерта светла ивица върху килима, сякаш търсеше Сабрина. Дори слънцето я обожаваше, позлатяваше лицето й и прегръщаше бляскавите тъмночервени коси.

Представи си тялото й с цвят на слонова кост върху памучните чаршафи в леглото му. Тя му се усмихва, докосна го така, сякаш е единственият мъж на света. Спомени — бяха като милувка — в тях изплуваше образът на една жена, която за първи път се отваряше, за да опита любов и го правеше с такава сладка страст, че плени душата му завинаги.

След като Еджи излезе, Сабрина остана облегната на вратата за малко и му се усмихна — същински ангел, който носи върху слънчев лъч.

— Очаквах те по-рано.

Приближи се, все още усмихната, с ръце, протегнати към него. Ийън не можа да помръдне. Чувстваше как картите в джоба му натежават като котва.

— Какво има? — тя се спря на няколко крачки от него. Пръстите й се свиха. — Нещо не е наред ли?

Нямаше смисъл да увърта. Колкото по-бързо се разсееше недоразумението, толкова по-добре. Измъкна тестето и положи картите върху дланта си с лице нагоре.

— Милостиви боже — прошепна тя и докосна шията си с ръка. — Откъде ги взе?

Ийън погледна картите, които тя бе разпознала с явен ужас.

— Изглежда, ти и баща ти се прехранвате, като крадете златото на янките — гласът му звучеше странно дори и за собствените му уши. Той все още отказваше да приеме истината.

— Ийън… трябваше да ти кажа. Много пъти се опитах, но ме беше страх.

Тя дори не се опита да отрече! Голата истина го жегна като нагорещено желязо. Преди да се опита да заговори, дълбоко си пое дъх.

— Беше те страх, че плячката ще се изплъзне от капана ти?

— Ийън, моля те, опитай се да ме разбереш — облиза устните си, за да ги навлажни, и това му напомни за неща, които трябваше да забрави. — Във войната загубихме всичко. Янките подпалиха дома ни. Трябваха ни пари, за да живеем, да го възстановим. И като че ли…

— Това ли искаше от мен? Пари? — той прибра картите обратно в джоба си. Ако споменът за нея започнеше да го измъчва, ако някоя нощ се събудеше и протегнеше ръце, за да я прегърне, картите щяха да му напомнят за опита й да го измами и за собствената му наивност.

Сабрина поклати глава и прехапа устни така, като че ли се бореше да спре сълзите си. Бузите й пламнаха.

— Щях да ти кажа, преди да се оженим, кълна ти се — каза тя, но когато положи дланта си на рамото му, той се отдръпна от нежното докосване и лицето й се сгърчи от болка.

Ако не беше запознат с нещата, ако не бе разбрал колко е умела в лъжите, щеше да приеме всяка нейна дума. Молеше се на бога да му вдъхне твърдост, тъй като искаше да повярва на сладките й лъжи.

— Ти май си доста добра актриса, а?

— Исках само да изчакам, за да имаме малко повече време. Смятах… Мисля, че просто исках да се порадвам на любовта ти още малко, преди да ти кажа — тя си пое дъх на пресекулки. — Ийън, трябва да ми повярваш. Аз толкова много те обичам.

— Браво! Чудесно представление. Но не е толкова добро, както снощното — изсмя се и погледна встрани от нея — в огледалото над мивката. Посребреното стъкло отразяваше лицето му до нейното — сега това бяха трагичните маски на двама актьори.

— Ийън, моля те, недей! Не прави така, че да се разделим.

Сърцето на Ийън се сви от остра болка, която го мъчеше и го задушаваше.

— Ти изтъргува девствеността си, за да си сигурна, че няма да се отрека от сватбата.

— Не! Не съм такава. Исках само да ти покажа колко много те обичам.

Тя знаеше точно къде да удари, за да го заболи най-много, бе разбрала слабото му място. Внезапно му се прииска и тя да изпита поне малко от унижението, което той чувстваше, поне малко от болката. Извади портмонето от джоба си и измъкна пачка банкноти.

— Как се осмеляваш!

— О, как хубаво се гневите, мис О’Нийл! Ако не ви узнавах по-добре, щях да си помисля, че наистина ще плачете.

— Ийън, моля те, повярвай ми! — сълзите й блеснаха върху гъстите мигли. — Обичам те. Никога не съм си и помислила да те мамя.