— Наистина ли? — каза Керълайн.
— Забележително. Чувала съм, че всеки от нас си има двойник, макар че предпочитаме да се смятаме за неповторими — отвърна дамата и му се усмихна. — Моля да ме извините, мистър Тримейн. Може би ще имаме възможност да поговорим за това по-късно. Обещала съм този танц на господина зад вас.
Червенокосата чаровница заобиколи Ийън, тъй като той не помръдна, и хвана ръката на Тимъти Рейнолдс. Преди да отведе лейди Джулия на дансинга, Тим се поколеба и за миг се вгледа в чичо си.
— Беше крайно непочтено от твоя страна да се държиш така — каза Керълайн и го погледна ядосано. — Ако само можеше да осъзнаеш какъв скандал е това. Хайде, Луси.
Луси ван Кортленд заобиколи Ийън, сякаш беше бясно куче. Керълайн се завъртя на пети и се отдалечи, а Ийън остана загледан в изправения й гръб, докато думите й все още кънтяха в съзнанието му. За какъв скандал му говореше тя?
Ийън се обърна и загледа племенника си, който бе прегърнал червенокосата и се носеше лудо с нея в ритъма на валса. Значи това бил ангелът на Тим. Погледът му се отмести от бургундската грива към бледите й рамене. Сапфиреносиня коприна обгръщаше повдигнатите й гърди, рязката извивка на малката талия и се надигаше като вълна около ханша й, преди да се спусне по дългите крака. Но той знаеше какво се крие под тази одежда.
Виденията му го завладяха отново — коса с дъхав аромат, която се разстилаше като червена коприна по възглавницата му, нежни устни, които се разтваряха, за да го посрещнат, светлината от газената лампа, трепкаща по бледите гърди, чийто розови върхове се повдигаха в безмълвна покана, атлазени бедра, които се отваряха под него и обхващаха гърба му, докато той потъваше в нейната стегната и трептяща сърцевина. Усещане, прилично на болка, го бодна в гърдите и после стегна слабините му.
— Е, със сигурност направи впечатление — каза Елън.
— Ел, сигурна ли си, че тази жена е същата, за която се представя? — попита Ийън, без да сваля очи от лейди Джулия.
— Ако има нещо, което без съмнение съм научила още от дете в този град, това е да уважавам Керълайн ван Кортленд и да се страхувам от нея. Щом тя казва, че тази жена е лейди Джулия Уиндъм, това наистина е така.
Ийън поклати глава.
— Просто не може да е тя.
Елън го докосна с ветрилото по рамото.
— Моля те, не се опитвай да негодуваш. Ще се опитам да изгладя нещата с мисис ван Кортленд.
Ийън се обърна и се загледа в лейди Джулия, която се плъзгаше по дансинга в прегръдките на племенника му. Тя хвърли поглед към него и усмивката й сякаш окова сърцето му. Не е възможно! Просто не можеше да е вярно. Нямаше две жени, които да си приличат до такава степен.
— Безопасно ли е да се приближа? — попита Делия, която бе застанала зад него.
Ийън се обърна към нея и примига стъписано, когато срещу него струйнаха потоци светлина. При първия поглед остана с впечатлението, че срещу него се движи полилей. Светлината, която се сипеше от тавана, се отразяваше от малката диамантена коронка, поставена в тъмните коси на Делия, плъзваше се по диамантените й обици, по синьо-белите камъни, които опасваха нежната й шия, и продължаваше по стотиците брилянти, с които бе посипан белият брокат на роклята й. Ийън се чудеше дали това не бяха печалбите на Ранд от миналата година.
— Не мисля, че някога си правил по-силно впечатление на някоя жена — каза Делия и плъзна ръката си под неговата.
— А ти срещала ли си някога жена, която поразително да прилича на някоя друга?
— Не — Делия повдигна изящната си вежда и му се усмихна. — Но съм чувала доста мъже да го използват като претекст да говорят с една жена.
— Но те са напълно еднакви — прошепна Ийън и се обърна към тази, която наричаше себе си лейди Джулия. Нима тя наистина си мислеше, че може да се върне в живота му и да го накара да повярва, че е някоя друга?
— Да не искаш да кажеш, че лейди Джулия ти напомня за друга жена?
— Не. Тя е точно другата жена и се казва мис Сабрина О’Нийл.
— Искаш да кажеш, че тази Сабрина е дошла в Ню Йорк и е убедила Керълайн ван Кортленд да се присъедини към нейния театър? — Делия повдигна вежди. — Именно госпожа ван Кортленд — страшилището на висшето общество?
— Тя наистина е племенницата на Керълайн.
Делия тръсна глава и една тъмна къдрица погали рамото й.
— Мислех си, че Керълайн й е кръстница.
— Не, Сабрина О’Нийл е нейна племенница.
Делия поклати глава.
— Но ако приемем, че не е Джулия, защо й е да се държи по такъв начин?