— Отмъщава си.
— Да, разбирам — ветрилото на Делия се отвори с изщракване и тя му се усмихна над позлатения ръб. — Тази жена е успяла да те уязви?
Ийън се намръщи и продължи да гледа дамата, за която бе убеден, че е Сабрина. Да, тя бе успяла да го уязви и острието на меча й го бе проболо право в сърцето.
— А ти пожела ли да се ожениш за нея?
Той извърна глава и стрелна Делия с поглед, който ясно й даваше да разбере, че това не е нейна работа.
— Значи си пожелал — ветрилото й рязко се затвори. — Чудя се какво ли толкова ценно си открил у нея, което аз не притежавам.
— Ти предпочете Ранд.
— Ти беше призван да бъдеш герой. Ранд се оказа доста по-здравомислещ — тя плъзва пръсти по бялата му вратовръзка и претърколи изумруда, който висеше на шията му, по гънките на снежната му риза. — Жалко, че никога няма да разберем какво сме пропуснали заедно. А може би още не е късно?
Когато за първи път влезе в техните среди преди една година, Делия беше най-известната млада дама в Ню Йорк. Като повечето несемейни мъже в града, Ийън бе придружавал русата красавица на няколко приема. Но докато той не се върна от армията, тя не си бе позволявала нищо повече от някой и друг безобиден флирт.
— Делия, аз…
— Знам. Забрави, че съм го казала — тя се обърна и се загледа в Джулия, преди отново да проговори. — Замислял ли си се изобщо, че тя може наистина да е лейди Джулия? Смятам, че Сабрина би се опитала да прикрие по някакъв начин самоличността си, като може би ще си боядиса косата. Поне така трябва да постъпи, ако се опитва да те убеди, че е някоя друга. А и аз все още не си представям, че госпожа ван Кортленд ще поощрява подобни игрички.
Ийън също не си го представяше, но просто беше трудно да повярва на очите си. Очевидно Сабрина беше измислила каква роля да играе. А и кой би се усъмнил в думата на госпожа Керълайн ван Кортленд?
— Разбирам, че просто ще трябва да проверя дали тази дама казва истината.
— Ако тя наистина е тази Сабрина, би ли допуснал, че е способна да прибегне до насилие или дори да те убие?
Ийън поклати глава.
— Не, нейното отмъщение ще бъде от доста по-друг характер.
— И все пак никога не можеш да бъдеш сигурен, че няма да опита… — Делия се поколеба, защото забеляза нещо вляво от Ийън. — О, боже, май ще си имаме главоболия — прошепна тя.
Ийън отмести очи от Сабрина и се намръщи, когато видя, че към него приближава Фелисити Стриклънд. Преди известно време той би я посрещнал с отворени обятия. Но това беше отдавна. Всичко свърши още преди пет години, когато тя обяви годежа си с Джон. Фелисити си бе наумила чрез Джон да спечели богатствата на Тримейн, а с Ийън да поддържа само неофициални интимни отношения. Ийън просто сложи край на връзката им.
След смъртта на Джон тя се опита да се помири с Ийън, но той не изпитваше никакви чувства към красивата блондинка. Като крайна мярка да предизвика ревността му и да го извади от равновесие, тя обяви годежа си с Уолтър Стриклънд. Ийън й пожела всичко най-добро.
След осем месеца семеен живот тя изобщо не бе променила вижданията си. Фелисити все още се опитваше да убеди Ийън да подновят връзката си, която бе приключила още преди години.
— Зяпнал си я като ястреб, който е видял мишка. Нима вече те омая? — попита Фелисити и го погали по ръката. — Разбирам, че всички състоятелни мъже на Ню Йорк вече са в краката й.
— За кого говориш? — попита Ийън, като много добре знаеше, че Фелисити е наблюдавала всяко негово движение.
— Въпросната Джулия Уиндъм, нима не знаеш? — думите й бяха изпълнени със злоба и ревност. — Наистина не знам с какво толкова е по-особена.
— Допускам, че вече имаш проблеми със зрението — каза Делия и се усмихна на Фелисити. — Чувала съм, че подобни неща се случват с възрастта.
Бадемовите очи на Фелисити изгледаха Делия по начин, който недвусмислено й казваше да отиде и да се хвърли от най-близкия мост. Изражението й се смекчи, щом погледна Ийън.
— Танцувай с мен — каза тя и положи ръка на рамото му.
— Ако човек не ти го каже изрично, ти май не си способна да проявиш търпение — каза Ийън.
Фелисити се притисна до ръката му и пълните й гърди почти изскочиха изпод плътно прилепналия жълт атлаз на корсета.
— Имаше моменти, когато това не ти правеше впечатление.
— Времената се променят.
— Но това не е необходимо — каза тя и гласът й премина в дрезгав шепот.
— Смятам, че е — каза Ийън и постави ръка върху нейната. Имаше намерение да се освободи от нея, но преди да успее, съпругът й внезапно се появи от една групичка зад гърба й. Няма що, това беше просто чудесно! Един ревнив съпруг — и вечерта му окончателно щеше да бъде провалена.