— Добър вечер, Уолтър — каза Ийън.
Уолтър кимна, устните му се сгърчиха и едната страна на мустаците му потрепери, мрачният му поглед бе вперен в Ийън. Чувстваше гнева на Стриклънд като нещо осезаемо, нещо толкова материално, колкото и ръката на Фелисити преди малко. Бяха почти еднакви на ръст, но Стриклънд беше почти двадесет фунта по-тежък от него. Ийън се чудеше до каква степен Уолтър можеше да използва тежестта си като преимущество в един двубой, но не знаеше дали последният има намерение да му покаже това.
— Мислех, че си прекалено увлечен в разговора с господин Елсбъри, Уолтър — каза Фелисити и се обърна към съпруга си.
Ийън се намръщи при мисълта за естеството на проблема, който Стриклънд е обсъждал със законодателя. Може би това нямаше значение. Но, от друга страна, Стриклънд може би се опитваше да провали усилията им да слеят железните пътища от Хъдсън и Харлем.
Стриклънд се бе навел на една страна и го гледаше надменно.
— Да, но току-що забелязах, че имам други неотложни задължения — тръгна към съпругата си така, както по принцип подхождаше към нещата в живота си — като кораб, чийто нос ще помете всичко, изпречило се на пътя му. — Извинете ме, искам да танцувам с жена си.
Стриклънд хвана Фелисити за ръката и я заведе на дансинга. Прихвана я здраво като за танц и я повлече след себе си. Макар че Ийън не чуваше думите на Уолтър, изразът на лицето му беше по-красноречив и от истеричен крясък.
— Тази жена няма да миряса, докато ти и Уолтър не застанете един срещу друг с извадени пистолети.
Делия просто облече в думи мислите му.
— В сравнение със Сабрина тя е съвсем безобидна.
— Изглежда, че тя вече води Тим за носа.
Ръцете на Ийън се свиха в юмруци. Чувство, опасно близко до ревността, се впи в сърцето му при мисълта за близостта на Сабрина, с който и да е друг мъж.
Независимо от всичко щеше да намери начин да свали маската й. И щом го стореше, тази красива червенокоса магьосница щеше да проклина деня, в който се е родила.
Глава 7
Три седмици в Ню Йорк Сабрина посещаваше всички балове, вечери и тържества и ето че най-сетне плячката бе пред очите й. Вълнение и страх се смесваха в душата й само при мисълта за опасната игра, която започваше. Но отмъщението изискваше риск.
Чувстваше, че Ийън я гледа, и отвръщаше на гневния му поглед с усмивка. Той наистина се държеше така, сякаш имаше причина да се сърди, а измамената беше тя, беше я лишил от всичкото й достойнство.
— Искам да ви поднеса извинения заради поведението на чичо си. Никога не се е държал така.
Сабрина се вгледа в племенника на своя противник. Освен изящния, правилен нос и изпъкналите скули, Тим едва ли приличаше по нещо друго на красивата си майка или на чичо си. Бе висок около метър и осемдесет и имаше крехко телосложение. Беше на двадесет и една години, но бледорусата къдрица, която падаше върху челото, му придаваше по-младежки вид.
— Опасявам се, че чичо ти ме взе за друга жена.
— Направо не е за вярване… — Тим се сепна и загледа двойката, която танцуваше до тях.
— По дяволите, Фелисити! — резкият глас на Уолтър прикова вниманието на почти всички наоколо. — Какво, за бога, трябва да направя, за да ти избия Тримейн от главата? Ще продължаваш ли да вехнеш по него, дори и да е на два метра под земята?
— Тихо! Хората ни гледат! — дрезгаво прошепна Фелисити.
— Предупреждавам те, Фелисити, сложи край на всичко с Тримейн!
— Или какво ще направиш? Ще го предизвикаш на дуел? — Фелисити се изсмя. Звукът на смеха й прокънтя студено и горчиво като скърцане на пирон по ламарина и обтегна нервите на всички.
— Нима наистина смяташ, че можеш да се справиш с него? Тогава защо…? — гласът й заглъхна, щом се отдалечиха от Сабрина и Тим.
Сабрина продължи да гледа след тях и видя как омразата на Стриклънд се усилва и ръцете му се свиха в юмруци. Страхът пропълзя като ледена тръпка по гръбнака й. Той изглеждаше готов да убие човек.
— Надявам се да не останете с лоши впечатления от чичо ми — слаба руменина пропълзя изпод колосаната бяла яка на Тим и обхвана бузите му. — Той наистина е прекрасен човек.
Сабрина се усмихна на този чист млад човек.
— Ти си много привързан към чичо си.
— Чичо Ийън е един от най-прекрасните хора, които познавам. Той е герой от войната, спасил е стотици хора, като сам е излагал собствения си живот на риск. А към края дори е работил за шпионажа, и то точно в Ричмънд.
Шпионин. Лъжец. Измамник. Предател. Сабрина си мислеше, че това са професии, които му подхождат.
— Никой не може да язди като него или да борави по-майсторски с пистолета — очите на Тим се изпълниха с гордост, когато погледна към края на дансинга, където стоеше Ийън. — Винаги съм искал да приличам на него.