— Ийън — Ранд помаха ръка пред лицето му. — Ало, Ийън, чуваш ли ме?
Ийън погледна братовчед си.
— Мой ред ли е?
Ранд се намръщи.
— Ама ти не си чул и думичка от това, което ти казах.
— Съжалявам — Ийън се загледа в картите си.
През последните две седмици Ийън правеше опити отново да опознае Ранд и Тим. Но тази вечер светските маниери просто му убягваха. Не можеше да свърши никаква работа. Не можеше да се съсредоточи върху нищо. Мисълта за Сабрина непрекъснато го преследваше.
— Какво те тормози, Ийън? — от другия край на ореховата маса Ранд се вгледа изпитателно в лицето на братовчед си и се усмихна. — Жена? Една много красива жена с пленително английско произношение?
Или пък може би това беше една много красива жена с пленително провлечен южняшки говор?
Той погледна дама купа и дама каро от картите си така, сякаш можеха да му предскажат бъдещето. През тези четиринадесет дни бе посетил повече балове и приеми, отколкото през цялата последна година. Елън го бе убедила, че е негов дълг да наглежда Тим и да го пази от Сабрина. И все пак той трябваше да признае, че има и друга причина да приеме поканите и да изтърпи цялото това стълпотворение. Искаше да вижда Сабрина. И всеки път, когато я видеше, тя флиртуваше с някой друг.
Подобна гледка сякаш обръщаше вътрешностите му, кръвта му кипваше, едно странно чувство се надигаше в гърдите му. Това не беше ревност. Би трябвало поне малко да обича тази жена, за да я ревнува. Не, това беше, защото не му се искаше да види как тя ще съсипе живота на някой от неговите приятели, убеждаваше се той. А Тим беше една от първите невинни жертви, които тя щеше да отведе на заколение.
— Той просто е разстроен, защото дамата предпочита мен — Тим му се усмихна.
Вчера Елън дойде в кантората му, отчаяна, че Тим може да избяга с лейди Джулия така, както тя навремето бе избягала с Пол. Сабрина искаше богат съпруг… искаше отмъщение… сватбата й с Тим би била прекрасен завършек на плановете.
— Тя не е такава, каквато изглежда — каза Ийън.
Тим поклати глава.
— Чичо Ийън, моля те, не почвай пак за Сабрина. Казах ти, че се заблуждаваш. Лейди Джулия Уиндъм е истински ангел.
Като гледаше Тим, Ийън сякаш виждаше Пол на млади години. Преди много, много време, в една топла априлска утрин, когато месинговите копчета и нашивките по униформите им блестяха на слънцето, той, Пол и Джон бяха препуснали уверено по Пето авеню, за да срещнат съдбата си. Пол се бе сблъскал със своята при Ентайтъм. А сега на Тим му предстоеше същият сблъсък със Сабрина. Ийън трябваше да го накара да се осъзнае.
— Сабрина О’Нийл е актриса. Тя може да те накара да повярваш, в каквото й хрумне.
Бе го убедила да повярва в любовта — грешка, която никога нямаше да повтори.
Тим стисна картите си така, че те се огънаха.
— Зная, че само се опитваш да ме опазиш. Но страхотно грешиш. Не е като жената, която си срещнал на някакво корабче.
Тим беше млад, безразсъден и съвсем неподготвен да се оправи с жена като Сабрина. Та Ийън беше почти с десет години по-стар от него и се оплете в мрежата й толкова лесно. Повярва на всичките й лъжи. И сега призоваваше господ на помощ, защото, щом очите му се спряха върху тази хубава червенокоса магьосница, той отново закопняваше да повярва на всяка нейна дума.
— Опитай се да вникнеш по-дълбоко в същността й зад красивото лице, тогава…
— Чичо Ийън, аз не съм някое хлапе. Дори татко, когато е избягал с майка ми, е бил с една година по-млад от мен.
— И смяташ, че би искал да се ожениш за тази жена?
— Именно.
Ийън каза някакво проклятие през зъби.
— Не ставай глупак.
Кръвта на Тим пламна и загорялата кожа на лицето му се обагри. Той отвърна на упорития поглед на чичо си.
— Винаги съм се възхищавал от теб, чичо. Но няма да допусна да застанеш между мен и жената, която обичам.
Ийън се бореше срещу гневното си желание да сграбчи момчето за яката и да го разтърси така, че да му дойде умът в главата.
— Тази жена е лъжкиня! Всичко, което я интересува, е богатството ти!
Тим постави картите си на масата и откри един чифт валета.
— Няма да позволя да говориш така за нея.
Ийън събра картите си и ги остави на масата похлупени.
— У мъжете я интересува само едно — парите — каза той, като се опитваше да обуздае гнева си. — Ако не внимаваш, ще те съсипе!
Тим стана и столът му падна върху червено-жълтия килим с глух удар.
— Настоявам да си вземеш думите назад.
— Тим, съобразявай се какво говориш — каза Ранд и се изправи на крака. — За бога, та Ийън ти е чичо.
— Но не мога да го търпя да говори така за жената, която смятам да направя своя съпруга.