— Любовта може да накара всеки да оглупее — за момент Керълайн спря и после продължи: — Кажи ми баща ти променил ли се е много? Не съм го виждала от онова лято преди войната. Косата му все още ли е запазила огнения си цвят? Или може би вече е посивяла?
Сабрина погледна леля си.
— Мисля, че няма и едно сиво косъмче.
— Ами? — пошепна Керълайн и прокара пръсти през косата на слепоочията си, сякаш търсеше няколкото сребърни нишки, които си бяха прокарали път.
Сабрина вече знаеше защо леля й така добре разбира нейните любовни мъки — тя беше преминала през всичко това, преживяваше го дори сега. Сабрина бе сигурна, че леля й първа си е тръгнала и с това е наранила баща й дълбоко. Но и без обяснения Сабрина разбираше какво преживява тази жена: и сега Керълайн беше влюбена.
— Ти все още си красива, лельо.
Керълайн се изсмя — твърде болезнено, тъй като бе човек, който не издаваше, че има слаби места.
— Казвала ли съм ти каква радост е за мен, че си тук? — тя хвърли един поглед към Сабрина. — Само за няколко дни Луси се промени страхотно. Снощи на празненството направи сияеше. А и Уилиам Мелбърн не можа да свали очи от нея. Смятам, че е само въпрос на време да убедиш Тимъти Рейнолдс да я забележи.
Сабрина се засмя.
— Не знаех, че си разбрала кроежите ми.
— Много малко неща могат да ми убегнат, мила — Керълайн наклони глава и отново се загледа през прозореца — беше като кралица, която оглежда владенията си. — Смятам, че господин Рейнолдс е много подходящ за нея.
— Аз също. Но първото нещо, в което трябва да убедя господина, е колко глезена, надменна и неподходяща за него може да бъде една английска графиня. Сабрина поклати глава и смачка писмото си на топка. — Просто не е за вярване колко много мъже са впечатлени от тази англичанка.
— Говориш така, като че ли тя е някоя друга.
— Разбира се. Тя е една натруфена, покварена аристократична жена, която никога през живота си не се е сблъсквала с трудности. Бих искала да я видя да прави кафе от препечени сладки картофи или да копае в градината, за да обядва нещо, или пък да преживее с няколко царевични кочана и малко стар фасул — тя хвърли смачканото писмо в коша за хартия до писалището. — Не, не. Миличката лейди Джулия не би могла да изкара и ден без прислугата си.
За известно време Керълайн помълча, загледана в обляната от слънчеви лъчи градина, като милваше господин Дарси, чието доволно мъркане изпълваше стаята.
— Когато всичко това приключи, независимо от резултата, много бих искала да дойдеш да живееш при нас. Под собственото си име, разбира се.
Сърцето на Сабрина подскочи от радост. Но в същия миг тя осъзна, че това е невъзможно.
— Не мога.
— Напротив, можеш. Само си помисли колко забавно ще е да гледаме изумените лица на хората, които виждат, че моята племенница толкова много прилича на красивата английска графиня. Каква мистерия ще им се струва всичко, а?
Сабрина прехапа долната си устна.
— Но един човек ще знае истината. И той може да провали всичко. Ако вече не го е направил.
Керълайн махна с ръка.
— Глупости. Това, което се е случило, си е негова грешка. Как би могъл да каже, на когото и да е, без да изглежда като пълен негодник?
Сабрина поклати глава.
— Няма да стане.
— Напротив, ще стане — леля й се обърна и направи няколко крачки из стаята. Атлазената й рокля шумолеше. — Много искам да останеш. Двете заедно ще се справим с трудностите.
— Татко има нужда от мен.
— Няма да се върнеш обратно на тези ужасни речни кораби — Керълайн положи господин Дарси на едно тапицирано кресло до прозореца. След като издаде дълбок гърлен звук в знак на протест, котаракът се протегна и после се сви на кълбо върху синьото кадифе. — Може би ще успеем да убедим баща ти да дойде тук. Нужен ми е способен и надежден човек, който да управлява корабната товарителница.
Сабрина си представи още една година на безкрайни пътувания по реката, вечно в движение, без дом, където да поспрат. Усети в гърдите си тежест, някакъв копнеж — тъмен и потискащ като надгробен мрамор.
— Наистина ли смяташ, че може… Не, просто не си го представям.
— Млада госпожице, аз съм напълно способна да правя малки чудеса — каза Керълайн и положи ръка на рамото на Сабрина. — Трябва да започнеш всичко отначало. Не се притеснявай за нищо. Просто се довери на леля си.
Сабрина се усмихна. Лесно можеше да се поддаде на убедителните думи на леля си. Можеше дори да накара баща си да дойде тук. За момент тя просто се отдаде на фантазиите си и си представи как баща й и Керълайн управляват компанията. Можеха дори да се оженят и да пропъдят самотата, която измъчваше леля й, а доколкото тя знаеше, преследваше и баща й.