Поради горещината й се наложи да пренебрегне някои от нормите на приличието и да свали ръкавиците си. Ако само можеше да разкопчае горните копчета на роклята си? Щеше да е чудесно да поразхлади шията си, но една дама никога не си разголваше шията и раменете през деня, колкото и глупаво да беше това. Може би твърде много бе свикнала да прави каквото си иска. Докато копаеше в градината на Роузбрайър, за да намери нещо за ядене, изобщо не бе й хрумвало да си закопчава памучната рокля догоре.
Тя разтвори длани върху полата си. Какво ли щеше да си помисли Ийън, ако знаеше, че той е платил тази прекрасна рокля за разходка от леденосиня коприна? Каретата се люшна и кракът му докосна полата й. Едната й ръка отново се сви в юмрук. Тя хвърли кос поглед на това стегнато мъжко бедро, което се отдръпваше от нея и еленовата кожа се нагъваше отгоре му.
Спомените я завладяха и тлеещите въглени на желанието отново припламнаха. Спомни си допира на дългите, мускулести крака, някак грубото усещане на черните къдри по тях. Но по-добре тези неща никога да не й се бяха случвали. Как можа да се окаже такава глупачка!
— Как се чувства една жена, когато цял град е паднал на колене пред нея?
„Не ми доставя и наполовина такова удоволствие, каквото би ми доставило да видя на колене теб“ — помисли си тя.
— Всички са така любезни в желанието си да ме накарат да се почувствам като у дома си — каза тя и се усмихна.
— Както разбирам, повечето от ергените са нетърпеливи да споделите с тях пътя до олтара — той се ухили хитро. — А някои от семейните мъже се чудят как да се отърват от съпругите си. Разбира се, не ми е трудно да ги разбера.
Този човек се усмихваше като разбойник. Защо ли не бе разбрала още в деня, когато го срещна на борда на „Бел“, че и душата му е такава.
— Надявам се да не стана причина жените в града да започнат да си стоят у дома.
Та той дори не бе запомнил цвета на очите й! Докато тя можеше и със затворени очи да си представи всяка черта на лицето му, тялото, начина, по който я докосваше, целуваше, любеше… Не. Това не беше любов. Той бе прогонил любовта от това, което бяха изживели заедно.
Предполагаше, че за мъж като Тримейн е естествено да принизи любовните ласки до нещо примитивно, защото той беше човек без съвест, без чест, без грам почтеност. Свеждаше всичко до проява на най-низка похот. Чудеше се как ще се чувства, когато лейди Джулия му покаже, че поне една жена може да устои на невероятния му магнетизъм.
Ийън дръпна поводите и спря каретата под един бряст.
— Това е Грейндж — посочи към една двуетажна къща, малко отдалечена от пътя.
Топлият вятър я потопи в аромата му — подправки, кожа и още нещо, някаква измамна есенция я призоваваше да се докосне до страни от същността му, за които тя почти нищо не знаеше. Тази част от нея не познаваше разума, ръководеше се от емоции, които сега изобщо нямаха място.
— Грейндж?
— Навремето това е бил домът на генерал Александър Хамилтън — каза Ийън и се вгледа в обширната тревна площ, която плавно се изкачваше и обграждаше къщата.
Макар и скромна, къщата изглеждаше спретната и елегантна. Върху покрива на бялата дървена постройка имаше наблюдателна тераса. И на двата етажа фасадата и гърбът бяха с веранди, а прозорците бяха затворени с тревно зелени дървени кепенци. Ако само можеха да се върнат назад във времето, мислеше си тя. Ако само можеха да почукат на вратата и да го убедят да не се сражава с Бър в този двубой. И това щеше да е едно от хилядите неща, които й се искаше да промени, ако е способна да върне времето назад.
— Той сам е посадил тези тринадесет дървета около къщата, като символ на първите тринадесет щата от съюза — каза Ийън и постави ръце на краката си. — И сама можете да видите, че всички са прави, изключение на едно. Говори се, че това криво дърво е Южна Каролина. Добре го е направил, не мислите ли?
— О, и защо го е направил така? — попита тя и го погледна.
— Южна Каролина беше първият щат, който се отцепи от съюза, заради чиято цялост Хамилтън и много други се бореха с всички сили.
— Според това, което съм чела, много хора са били убедени, че щатите имат право да се отцепват — но какво ли му разбираше главата на Ийън Тримейн от Южна Каролина или от всичко, което се намираше на юг от линията Мейсън — Диксън?
Ийън се вгледа в нея за момент. Единият край на устните му се повдигна в усмивка.