— Господин Тримейн, аз… — думите й замряха, когато видя очите му — студени и пронизващи като изумруди.
— Кажи ми защо дойде тук — каза той и ръката му се вкопчи в кръста й. — Кажи ми какво искаш, Сабрина.
Глава 10
— Сабрина? — тя потръпна в ръцете му, преди да се окопити, разширените й очи издадоха, че е изненадана. — Мислех, че сме приключили с този въпрос.
— Не, тепърва ще приключим. Сега — Ийън не се опита да я задържи, тя се отскубна от прегръдката му и се отдалечи. Когато отново вдигна лице, то се бе вкаменило в израз на дълбоко накърнено достойнство.
Наклони глава и слънцето освети през сламената й шапка долната част на лицето й.
— Господин Тримейн, вече вярвам, че образът на тази жена ви преследва неотлъчно.
Погледът му се плъзна по извивката на устните й и той си спомни как неговите устни бяха усетили вкуса им. Гази магьосница беше нещо повече от натраплив образ.
— Искам да стоиш настрана от племенника ми.
— Искате аз да… Това ли беше крайната цел на сутрешното ви посещение? — гняв скова всяко мускулче от тялото й. — Допускам, че ме смятате недостойна за вашето семейство. Така ли е, господин Тримейн?
— Момчето смята, че е влюбено в теб.
— Момчето е млад мъж. Много красив и привлекателен, за разлика от чичо му, който е грубиян.
Той почувства пулса в опънатата си шия, докато се опитваше да овладее емоциите си.
— Няма да ти позволя да го съсипеш, Сабрина. Трябва да стоиш далеч от него.
Тя го изгледа и очите й се присвиха.
— Нямате никакво право да ми казвате с кого да общувам.
Гордо изопнатите рамене, непокорно нацупената устна, сълзите, които напираха в очите й — всичко това го накара да си помисли, че ако не знаеше каква актриса има насреща си, щеше напълно да повярва, че срещу него стои едно уязвено малко момиче. Но той знаеше коя е тя. Вече имаше добър опит: беше една малка измамница, която зле си е направила сметките и не би й позволил да го подведе отново.
— Ще се омъжиш за Тим, нали? — произнесе на глас опасенията, от които стомахът го присвиваше.
Тя погледна някъде встрани.
— Да, разбира се, имам такива намерения. И вашето мнение по въпроса не ме засяга.
— Колко искаш? Колко да ти дам, за да си стегнеш багажа и да се разкараш от града?
Очите й пламнаха от ярост.
— Вие смятате, че всичко и всички могат да се купят с парите ви? — обърна се, полите и фустите й прошумоляха, когато се качи на каретата.
— Бих искала да си тръгна, господин Тримейн — каза тя и грабна поводите. — Ще ви върна каретата.
Решетките, които обуздаваха чувствата му, се пропукаха. Спусна се и я грабна от каретата като ястреб, който напада гълъб в полет. Тя се опита да го отблъсне.
— Нямате право!
Ръцете му се впиха в талията й и той я повдигна малко над земята. Лицето й беше така близо до неговото, че се чувстваше горещият дъх, който излизаше от устните й. Гърдите й го допираха и сякаш прогаряха кожата под дрехите му.
— Пусни ме, веднага… колониален овчар!
Тя се мяташе в ръцете му и се опитваше да се освободи, като триеше крака о неговите.
Всеки нерв, всеки мускул от тялото му бе обхванат от първични желания. Обзе го дива жажда. Желаеше я. Точно тук, в каретата. Искаше да навлезе дълбоко в нея. Искаше да почувства как тези копринени бедра се увиват около кръста му, да чуе стенанията й, да усети тръпненето на тялото й, когато и тя усети горчивия вкус на същото желание, което го задушаваше.
Дали това бе искала от самото начало — да му докаже какво влияние има над него? Да го постави на колене? И той отново се поддаваше, огъваше се според волята й, отказваше се от гордостта си, даваше й сърцето си… Не, не и този път! Наведе я към земята и преди тя да може да помръдне, рамото му се заби в корема й, дъхът й се изплъзна навън с остър звук и Ийън я надигна като чувал с брашно.
— Пусни ме! — тя заблъска гърба му с юмруци.
— Вече ти дадох възможност да приключим тази война, Сабрина — каза той и я понесе по трите белокаменни стъпала, които водеха до големия портал. — Но ти не ми оставяш никакъв шанс.
Когато приближиха вратата, икономът я отвори. Нямаше почти никакви съмнения, че той и почти половината прислуга бяха наблюдавали сцената пред къщата. И все пак Ормсби по никакъв начин не издаде чувствата си.