Тя се втурна към бюрото, полите й от раиран черно-син поплин прошумоляха, сведе поглед към Бейнбридж.
— Вие напуснете.
Бейнбридж премигна стреснато, после се обърна и впери учудени очи в Ийън.
— Господин Бейнбридж, по-добре ще е, ако почакате отвън — Ийън се усмихна на детектива. — Ще свърша само след няколко минути.
Бейнбридж изобщо не се поколеба. Излезе навън, сякаш го гонеше рояк стършели.
— Какво сте направили с племенницата ми?
— Племенницата? — Ийън се облегна. — Да не искате да кажете, че Сабрина е в града?
Керълайн пое дълбоко дъх, очите й се стесниха и заприличаха на сини цепнатини.
— Знаете много добре какво искам да кажа. Говоря за кръщелницата си лейди Джулия Уиндъм.
— Е, какво е станало с нея?
— Вчера сутринта тя излезе на разходка с вас и не се върна вече — Керълайн постави ръце на кръста си, памучните ръкавици се изпънаха от напрегнатите й пръсти.
— Ако й се случи нещо лошо, ще се погрижа да увиснете на бесилото.
Ийън се вгледа в молива, който държеше.
— Изглежда, сте имали причина да говорите с полицията, госпожо ван Кортленд — вдигна очи към яростното й лице. — Какво ви казаха?
Керълайн вирна брадичката си.
— Не съм разговаряла с тях.
— Разбирам.
— Но ще говоря.
Ийън кимна, по устните му трепна усмивка.
— Полицаите не разбират от дискретност. Опасявам се, че ще искат да направят разследване за всички замесени — млъкна и я фиксира с поглед, в очите й се четеше тревога, която се примесваше с гнева. — И човек трудно би могъл да каже какви неприятни тайни ще излязат наяве. Пък и представете си скандала.
— Предупреждавам ви, млади човече — Керълайн постави ръцете си на бюрото пред него. — Ако й причините и най-малкото зло, ще ви съсипя живота, без да подбирам средствата.
— Нека да сме наясно, госпожо ван Кортленд, нямам никакво намерение да й навредя.
— А какво сте намислили?
— Ще открия истината — Ийън превъртя молива между пръстите си.
— Разбирам. Все още не можете да се примирите с факта, че тя е лейди Джулия Уиндъм.
Той я изгледа. В очите й нямаше нищо друго, освен гняв. В едно беше сигурен — не искаше да въвлича и нея в играта.
— Единственият начин, да откриеш истината, е да тръгнеш и да я търсиш. И докато направя това, не бих искал племенникът ми да си провали живота, като избяга с една червенокоса красавица. Без значение коя е тя.
За момент Керълайн се вторачи в него и Ийън доби неловкото усещане, че погледът на сините й очи прониква по-дълбоко, отколкото би желал да го допусне. Когато ставаше въпрос за Сабрина, чувствата му прекалено бързо изплуваха на повърхността.
— Но това, което правите, ще опетни доброто й име.
— Сигурен съм, че можете да измислите нещо в нейна защита.
— О, да. Ще измисля нещо, господин Тримейн — усмихна се и му хвърли такъв поглед, че косата на тила му настръхна. — Можете да бъдете съвсем сигурен.
Керълайн се завъртя. С изправена глава тя напусна победоносно стаята, оставяйки зад себе си аромат на рози и множество съмнения. Ийън не знаеше какво точно си е наумила тази жена, но беше сигурен, че няма да му хареса.
Илаяс Бейнбридж почука на вратата. Ийън му махна с ръка да влезе. Колкото по-скоро Бейнбридж се захванеше за работа, толкова по-бързо Ийън щеше да получи отговор на въпросите си.
Керълайн вдигна очи от везмото си, когато дъщеря й влезе в мебелираната в златисти цветове дневна. Луси бе облечена в една от новите рокли, които Сабрина й помогна да избере, и Керълайн трябваше да признае, че изборът е отличен. Корсаж от розова коприна, украсен с бяла дантела, разкриваше раменете й и стягаше талията, преди роклята да се разгъне в обемна пола от същата коприна, с три волана от бродираната дантела. Вместо обикновения кок, косата на Луси бе вдигната на тила, където се навиваше на бляскави букли, украсена с копринени розови пъпки и панделки.
— Я се завърти, мила.
Луси се подчини, обърна се бавно с наведена глава, ръцете й бяха разперени като препарирани.
— Миличко, изглеждаш така, сякаш ще те бесят. Мислех, че ще ти хареса да отидеш на театър с господин Рейнолдс.
— Щях да се радвам, ако ме беше поканил, а сега ме взема само защото казваш, че Джулия иска да отида на нейно място — Луси сви юмруци под брадичката си. — Само да можех по-малко да се тревожа за Сабрина.
— Сабрина ще се радва, ако отидеш, скъпа. Внезапното заболяване на Джулия е една възможност да опознаеш по-добре господин Рейнолдс — Керълайн бе решила да говори, че Джулия е заболяла — лека настинка, която сигурно щеше да премине след няколко дни.