— Но как мога да изляза с него? Как да се насладя на този театър, когато знам, че Сабрина може и да пострада?
Керълайн махна с ръка на думите й.
— Ийън Тримейн няма да й направи нищо. Е, ще бъде много сърдит, когато разбере истината. А аз почти не се съмнявам, че ще я разбере — забоде иглата в бродираната кърпа и я постави на масата до себе си. — Когато това стане, ще ни я върне жива и здрава. Защото е влюбен в нея.
Луси сложи пръсти на устните си.
— Мислиш ли? Сигурна ли си, че е така?
— Няма никакво съмнение — Керълайн стана и обгърна крехките рамене на Луси. — А сега върви и се забавлявай с господин Рейнолдс. И престани да се тревожиш за братовчедка си. Тя се нуждае само от малко време, за да постави този човек на колене. И ако не успее, аз ще й помогна.
Беше малко след полунощ, когато Ийън се прибра в къщата си на Пето авеню. Не се поддаде на изкушението да препусне обратно към къщата на дядо си при своята красавица. Сега искаше само да заспи и тя да не го споходи в съня му.
През отворените френски прозорци се процеждаше лунната светлина и осветяваше пътя до спалнята му. Краката му стъпваха по мекия килим, изтъкан в преливащи се цветове от синьо до слонова кост. Когато отдръпна синия копринен балдахин, се учуди, че завивките на леглото му са раздърпани.
Метна халата си на стола до леглото и се вмъкна в снежнобелите чаршафи. Когато кракът му докосна нещо топло и гладко, той инстинктивно разбра, че това са женски бедра.
— Какво е това, по дяволите?
— Къде се забави така дълго, скъпи? — попита Фелисити, хвърли се върху него и голите й гърди се притиснаха в тялото му. — Чакам те от часове.
— Какво, за бога, правиш тук? — попита Ийън и я сграбчи за раменете.
Фелисити потри корема си о неговия, влажните къдрици, които увенчаваха краката й, предизвикателно погалиха кожата му.
— Хайде Ийън, не се ли досещаш?
— Върви по дяволите! — извика той и я отхвърли от себе си. Когато се опита да се измъкне от леглото, тя го хвана за ръката.
— Ийън, скъпи, не ми казвай, че не се чувстваш самотен в това широко легло.
Отблъсна ръката й и стана на крака.
— Излизай оттук — гласът му беше тих и мъртвешки хладен.
Фелисити поклати глава и русите коси докоснаха върховете на големите й гърди.
— Аз съм толкова гореща, влажна и те чакам с такова желание, скъпи — прокара ръка по корема си. — Не си ли спомняш какво сме изживели, Ийън?
Почувства, че кръвта му кипва в слабините, мускулите му се напрегнаха. Сабрина бе разпалила желанието му, образът й го преследваше денонощно, изпълваше го със страст, която пулсираше в него като отворена рана. Проклетата червенокоса!
Погледът на Фелисити обходи тялото му и се спря на тази част от него, която бе във властта на първичните желания.
— Господи, прекрасен си.
Сега вече Ийън се проклинаше за навика си да спи гол. Грабна халата от стола, изумрудената коприна се плъзна с въздишка по кожата му.
— Ела в леглото, Ийън — Фелисити протегна ръце. — Ще имам грижа за този войник, който така ми козирува.
Пръстите й докоснаха бедрото му и той се отдръпна. По-скоро би отишъл в манастир, отколкото да задоволи желанието си с тази жена.
— Връщай се при мъжа си, Фелисити!
— Той е в Олбъни. Сигурно ще се върне утре, така че никой няма да узнае, разбираш ли?
Ийън се намръщи и препаса колана на халата си.
— Защо е в Олбъни?
— Ще ти кажа, ако дойдеш при мен в леглото — каза тя, опъна крака си и започна да гали бедрото му с пръстите на стъпалото. — Това наистина е нещо, за което трябва да си добре осведомен.
— На тая цена не си струва — хвана я за ръката и я издърпа от леглото.
— Харесва ми, когато си малко груб — каза тя и плъзна ръка под халата му. Пръстите й милваха къдриците на гърдите му.
— Това го знам — Ийън хвана ръката й, когато стигна до корема. — Къде са ти дрехите?
— Скъпи, знаеш ли, че Уолтър възнамерява да провали плановете ти за свързването на Харлем и Хъдзън? — Ийън я погледна и се намръщи. — Чух го оная вечер да говори с Елсбъри. Изглежда, че срещу теб има малък заговор — коляното й се плъзна между краката му, свободната й ръка погали хълбока му. — Те ще кажат на всички, че ще гласуват за свързването, но всъщност ще гласуват против — пръстите й опряха корема му и той сграбчи ръката й. — Кажи ми Ийън, какво значи да продаваш предварително?
— Това значи да продадеш акции, които не са твои.
— Така ли? Чудно защо Уолтър и приятелите му смятат да правят такива работи?
Той прекалено добре знаеше защо.
— Къде са ти дрехите?
— Няма да ти кажа — отвърна тя и се усмихна.