— Чудесно — дръпна копринената завивка от леглото и наметна раменете й.
— Да не искаш да кажеш, че… — думите й преминаха в писък, когато я прехвърли през рамо. — Престани с тези шеги, мили, и ме пусни на земята.
Ийън не й обърна никакво внимание и се запъти към вратата, а Фелисити се гърчеше на рамото му.
— Не можеш да ме изхвърлиш навън — каза тя, когато вече слизаха по широкото стълбище.
Ийън продължи надолу.
— Няма да посмееш да ме изхвърлиш! Няма да посмееш!
Оставаше му само надеждата, че каретата й я чака отвън. В противен случай трябваше да я задържи още малко при себе си, докато поръча друга. Отвори външната врата и в коридора нахлу топъл ветрец. В тъмнината на другия край на улицата видя каретата й.
Когато я остави на паветата, завивката се плъзна по раменете й и луната освети пълните, бледи гърди.
— Лека нощ, Фелисити.
— Бъди проклет! — изпищя тя и сграбчи завивката. — Ще гориш в пъкъла за това!
— Сигурен съм, че и там ще търсиш компанията ми! — затвори вратата и сложи резето, без да обръща внимание на проклятията на Фелисити.
— Когато един мъж има такъв късмет с жените, по-добре е да си помисли дали да сложи расото — обади се Мак от първата площадка на стълбището.
— Точно като монах се чувствам, Мак — каза Ийън и взе да изкачва стъпалата. Но това нямаше да продължи още дълго. Само трябваше да открие истината за хубавата червенокоса жена.
Сабрина седеше на стола до прозореца и гледаше алеята пред портала, която приличаше на сребърна лента под лунната светлина. Сутринта, когато се събуди, разбра, че Тримейн си е отишъл. Заключена в стаята си, тя се опитваше да убие времето, като чете, за да не мисли за него. Уви, всичките й опити останаха напразни.
Топлият ветрец подухна, подхвана кичур коса и го запрати към лицето й, раздвижи нощницата около гърдите й като милувка. Тя скръсти ръце. В съзнанието й нахлуха спомените — изумрудени очи, потъмнели от желание, ръце, които я държаха в силна прегръдка, твърди устни, които жадно я изпиваха. Дори и когато ги деляха километри, мисълта за него не я напускаше. Така ли щеше да е завинаги?
Чудеше се колко ли време ще отсъства. В името на собственото си добро се надяваше, че няма да се върне, преди тя да успее да се измъкне от този копринен затвор. Но една част от нея, безсрамно и лудо желаеше да го види, да го докосне, да го прегърне, да го притежава. Погледна в нощното небе и си избра една звезда — най-ярката, която блестеше като диамант.
„Светла звездице, ярка звездице…“ Не нищо нямаше да си пожелава. Това бяха игри за деца, които все още вярваха в мечтите.
Глава 14
— Знаех си, че е замислил нещо — каза Ранд. Вдлъбнатите следи от стъпките му останаха по килима в кабинета на Ийън, под краката му се пречупваха стъблата на рози, бели като слонова кост. — Той иска да те разори.
— Знам — Ийън изпи кафето си. Днес това беше третата му чаша. Тъмната течност стопли гърлото му. — Предложението за свързване на двете линии ще покачи цените на акциите. Рътледж и неговите затворници ще разпродадат своите много бързо. След гласуването ние вече няма да имаме и една риза на гърба си, а законодателите и техните сътрудници ще изкупят акциите на безценица. Конспираторите ще са вече богаташи и това ще е последният шанс някой да получи дивидент от участие, в която и да е от двете линии.
Ранд седна на едно от креслата пред бюрото на Ийън.
— Е, как ще ги спреш?
— До гласуването остават почти две седмици.
— Това значи, че мошениците имат още време, за да наводнят пазара с акции.
— Точно на това се надявам — Ийън се облегна и се загледа в сноп слънчеви лъчи, които пронизваха прозореца и осветяваха витата махагонова стълба към помещението на втория етаж, три, от чиито стени бяха отрупани с книги. Разположената в съседство библиотека с махагонови рафтове криеше още по-голямо богатство. Книгите бяха едно от малкото неща, които взе от бащината си къща, те му бяха като стари приятели, които не можеше да изостави. — Надявам се, че ще подбият цените на своите акции и ще се опитат да продадат стотици, които още не притежават.
Ранд се размърда на стола и положи ръце на коленете си.
— Ти имаш нещо предвид.
— Ще купя всички акции, до които мога да се добера. И всички договори за предварителна продажба на акции.
— Но това е лудост — каза Ранд и поклати глава. — Та те няма да струват и пукната пара.
— Не и ако ги няма на пазара — Ийън превъртя в ръцете си чашата от кафето. Винените завеси зад него потрепваха от топлия ветрец и в стаята нахлуваше уханието на току-що прекопаната пръст от розовата градина. — Купуваме колкото може повече от акциите на Харлем, заключваме ги в сейфа и чакаме да се вдигне цената им.