— Пуснете ме, вие сте изверг!
Ийън притисна устни до топлата й шия, един кичур коса потрепери от дъха му, Сабрина усети, че устните му се извиват в усмивка.
— Помниш ли какво ти казах, че ще направя, ако още веднъж се опиташ да избягаш?
Сабрина преглътна и се опита да овладее страха, който я задушаваше.
— Не можете да ме уплашите, Тримейн! — опита да се освободи от ръцете му.
— Предупредих те — прошепна той и леко захапа устните й. — Колко далече искаш да стигна този път, скъпа? Как преценяваш шансовете си да се срещнеш с истинския разбойник?
— Вървете по дяволите!
Гърленият му смях прозвуча така дълбоко и горещо, че тръпки я побиха.
— Това ли имаше предвид, красавице? — попита и устните му я докоснаха, притисна се в нея, тя почувства, че звярът в него се събужда, нараства и горещата му твърд се притиска в бедрата й.
— Имах предвид само едно — отвърна тя, усетила как плътта й откликна при този допир — да избягам.
Той притисна устни до шията й, вдъхна аромата й, издиша, топлият му дъх овлажни кожата й. Ръката му се плъзна по тялото й, обхвана извивката на гръдта и помилва чувствителното връхче, преди да продължи надолу. Чувствата се бореха в душата й. Тялото й пулсираше при допира, дишането й стана учестено и накъсано.
— Но попадна право на мен. Някаква орис ли е това? — попита той, докато пръстите му следваха извивката на бедрото й.
— Това е ужасно лош късмет!
Той се разсмя и потри буза в рамото й.
— Не и от моя гледна точка.
Главата му се наклони, той потри с нос връхчетата на гърдите й и пое едното в устните си. Когато зърното й се завъртя във всички посоки между зъбите му, огнени искри се пръснаха по цялото й тяло, потръпнаха по кожата й, стекоха се ниско по корема и се събраха в едно място като потоци лава.
— Пуснете ме! — тя пищеше и се мяташе под него.
Ийън повдигна глава, мишците му се напрегнаха, придвижи се нагоре и плъзна тялото й под своето, изгаряше я, накрая устните му бяха точно над нейните.
— Замисляла ли си се някога за първата нощ, когато се любихме? — гласът му беше тих и дрезгав.
Тази нощ беше постоянно в сънищата й, промъкваше се в мислите й всеки ден, напомняше й за себе си, когато най-малко очакваше.
— Никога не съм любила мъж, Тримейн! Най-малкото пък вас!
Той хвана китките й още по-здраво.
— Все още се правиш на девствена графиня?
— Ако разсъдъкът ти не беше размътен от тази лудост, щеше да разбереш, че казвам истината.
— Ще си доказваме ли кой е прав, мила моя? — попита той и вмъкна коляно между бедрата й.
— Не! — прошепна тя, когато той застана между краката й. Плътта му пареше.
Той натисна, беше като желязна пика, увита в горещо, кадифе. Топлина, сладка като мед, се разля в нея, сякаш за да го привлече и да я погуби завинаги.
Не!
Тя притвори очи, за да избяга от мъжествената красота на смуглото му лице, да прикрие желанието и всички чувства, които избиваха на повърхността. Това замайващо мъжко ухание на мускус и подправки нахлу в ноздрите, изпълни дробовете и се просмука в кръвта й. Тя усети как тялото му се напряга, докато докосваше гърдите, корема, мястото, стаено между бедрата й. Топлата му плът я изпепеляваше, твърдите къдрици сладостно се триеха в кожата й.
Когато застана до отвора, той спря, пулсираше от усещането за бъдещото удоволствие. Тя стисна зъби и овладя желанието да се огъне под него, да погълне цялата му сила и мощ.
— Тялото те издава — каза той и плъзна горещия си член по влажните гънки.
Тя прехапа устни, за да не изпусне стенанието, което можеше всеки миг да се изплъзне по езика й.
— Зажадняла си, Сабрина. Дълго време ли не се е случвало мъж да влезе между тези красиви крака?
— Как се осмелявате! Отнасяте се с мен като с някоя обикновена проститутка.
— В теб няма нищо обикновено — той се отдели от нея и стана на крака. — Все още ли смяташ, че ще ми се наложи да те изнасилвам? Ако наистина те желаех, Сабрина, щях да те имам.
Подигравката му посече гордостта й като с меч. Лунните лъчи го обливаха, подчертаваха всяка линия на силното му тяло, ваеха една еротична статуя, достойна да украси божествен храм.
— Щом не ме желаете, Тримейн, защо сте напрегнат и твърд като камък? — тя сложи ръка на устните си, изненадана от това избухване.
Ийън се разсмя дълбоко и дрезгаво.
— Рефлекс, мила моя. Изглежда, че тялото ми не може да се овладее, когато става дума за една червенокоса хубавица — хвана я за ръката и я дръпна от леглото.
Дъхът й спря, когато гърдите му я посрещнаха със силен удар, а мъжествената му издатина се притисна до корема й. Беше ли прескочила опасността? Наистина ли бе постигнала неочаквана победа след пълна безнадеждност?