Днес обаче беше понеделник сутрин, телефоните звъняха и двамата мъже бяха заети. Посещението на Джейк явно си имаше причина.
— Мисля, че се оказах нает от господин Сет Хъбард — съобщи той.
Ози присви очи и изгледа приятеля си.
— Той вече не е в състояние да наема когото и да било. Откараха го на масата на господин Мейгаргъл.
— И него ли премаза?
— Да кажем, че го смъкнах на земята.
Ози се пресегна към една папка, отвори я и извади отвътре три цветни снимки двайсет на двайсет и пет сантиметра. Плъзна ги по бюрото си и Джейк ги взе. Отпред, отзад и отдясно — Сет, сниман в три ракурса, печален и мъртъв, увиснал под дъжда.
Джейк се стресна за миг, но не го показа. Разгледа гротескното лице и се опита да го свърже с някого.
— Никога не съм го виждал — измърмори той. — Кой го е намерил?
— Един от работниците му. Изглежда, господин Хъбард е планирал цялата работа.
— О, да. — Джейк бръкна в джоба на сакото си, извади копията и ги плъзна към Ози. — Това пристигна по пощата днес сутринта. Топло-топло. Първата страница е писмо до мен. Втората и третата претендират да бъдат завещанието му.
Ози вдигна писмото и бавно го прочете. С каменна физиономия прочете и завещанието. Когато приключи, пусна листовете върху бюрото си и разтърка очи. Успя да каже само:
— Уха! Това законно ли е, Джейк?
— Наглед да, но съм сигурен, че семейството ще го атакува.
— Как?
— Ще предявят всякакви претенции: че старецът е мръднал, че въпросната жена е злоупотребила с влиянието си над него и го е убедила да промени завещанието си. Повярвай ми, когато става дума за пари, няма да се спрат пред нищо.
— Въпросната жена — повтори Ози, после се усмихна и бавно заклати глава.
— Познаваш ли я?
— О, да.
— Чернокожа ли е или бяла?
— Чернокожа.
Джейк подозираше това и изобщо не се изненада, нито се разочарова. По-скоро в този миг усети първите тръпки на възбудата. Бял мъж и парите му, съставено в последния момент завещание, според което човекът оставя всичко на чернокожа жена, към която явно е бил силно привързан. Неприятно обжалване на завещанието пред съдебно жури и Джейк в центъра на събитията.
— Колко добре я познаваш? — попита Джейк.
Известно бе, че Ози познава всеки чернокож в окръг Форд: регистрираните гласоподаватели и онези, които още се колебаеха; собствениците на земя и хората на социални помощи; работещите и онези, които избягваха да работят; пестеливите и другите, които крадяха от къщите; онези, които ходеха на църква всяка неделя, и онези, които киснеха в долнопробните кръчми.
— Познавам я — отговори шерифът, предпазлив както винаги. — Живее извън Бокс Хил в местност, наречена Малката делта.
— Минавал съм оттам с колата — кимна Джейк.
— Там живеят само чернокожи. Омъжена е за мъж на име Симиън Ланг, пияница, който идва и си отива когато му скимне.
— Не познавам никой Ланг.
— Този не ти и трябва да го познаваш. Мисля, че когато е трезвен, кара камион или управлява булдозер. Знам, че един-два пъти е работил на кораб. Нестабилен. Имат четири-пет деца, едното момче е в затвора, а дъщеря им май е в армията. Лети е към четирийсет и пет, струва ми се. Моминското й име е Тайбър — малко са по тези места. Той е Ланг, а за жалост горите са пълни с Ланг. Не знаех, че Лети работи за Сет Хъбард.
— Ти познаваше ли Хъбард?
— Донякъде. Даде ми двайсет и пет хиляди долара под масата и за двете кампании. Не поиска нищо в замяна, всъщност почти ме избягваше през първите ми четири години. Видях го миналото лято, когато се готвех да се кандидатирам отново. Даде ми още един плик.