— Може би не трябва да бързаме толкова — учтиво се намеси Йън. — В даден момент, и то скоро, ще видим завещанието. От там ще разберем кой е определен за изпълнител, вероятно един от вас. Обикновено е преживелият съпруг или децата. Изпълнителят ще управлява наследството съгласно условията в завещанието.
— Знам това — каза Хършъл, макар всъщност да не го знаеше.
Иън всеки ден имаше вземане-даване с адвокати, затова често се държеше като правния експерт в семейството. Една от многото причини Хършъл да го презира.
— Просто не мога да повярвам, че е мъртъв — каза Рамона и все пак намери сълза, която да избърше.
Хършъл я изгледа гневно и му се прииска да се метне през масата и да я зашлеви с опакото на ръката си. Доколкото му беше известно, тя пътуваше до окръг Форд веднъж годишно, обикновено сама, защото Иън не понасяше това място, а Сет не понасяше Иън. Рамона потегляше от Джаксън към девет сутринта, настояваше да се срещнат със Сет за обяд в крайпътния ресторант, на десетина мили северно от Клантън, после се връщаше заедно с него в къщата, където обикновено към два следобед вече й доскучаваше и в четири отново беше на път. Двете й деца, които учеха в частно училище, не бяха виждали дядо си от години. Хършъл не претендираше, че е бил по-близък с баща си, но поне не седеше тук и не ронеше фалшиви сълзи, преструвайки се, че старецът му липсва.
Стресна ги силно почукване на вратата на кухнята. Бяха пристигнали двама помощник-шерифи. Хършъл отвори вратата и ги покани да влязат. Неловко се запознаха пред хладилника. Униформените свалиха шапките си и се ръкуваха с присъстващите.
— Извинете, че ви прекъсваме — каза Пратър, — но шериф Уолс, който изразява най-искрените си съболезнования, ни изпрати тук с помощник-шериф Пъртъл. Докарахме колата на господин Хъбард. — Той подаде ключовете на Хършъл, който му благодари.
Пъртъл извади от джоба си плик и каза:
— Ето това беше оставил господин Хъбард на масата в кухнята. Намерихме го вчера, когато намерихме и него. Шериф Уолс направи копия, но смята, че семейството трябва да запази оригиналите. — Той подаде плика на Рамона, която отново хлипаше.
Всички благодариха, последва нова порция неловко кимане и ръкостискане и шерифите си тръгнаха. Рамона отвори плика и извади два листа. Първият беше бележката до Калвин, в която Сет потвърждаваше, че смъртта му е вследствие на самоубийство. Вторият документ не беше адресиран до децата му, а до „Съответните заинтересовани страни“ и гласеше:
Указания за опелото:
„Искам проста служба в християнската църква «Ирландски път» във вторник, 4 октомври, в четири часа следобед, която да отслужи преп. Дон Макълуайн. Искам госпожа Нора Бейнс да изпълни «Старият грапав кръст». Не желая никой да държи надгробно слово. Надали и някой ще иска. С изключение на това, преподобният Макълуайн може да говори каквото желае. Най-много трийсет минути.
Ако на погребението пожелаят да присъстват чернокожи, трябва да бъдат допуснати. Ако не бъдат допуснати, не искам никакво опело, направо ме положете в земята.
Ковчега ми да носят: Харви Мос, Дуейн Томас, Стив Холанд, Били Баулс, Майк Милс и Уолтър Робинсън.“
Указания за погребението:
„Току-що купих гробно място в гробището «Ирландски път» зад църквата. Говорил съм с господин Мейгаргъл в погребалното бюро и съм му платил за ковчега. Никаква гробница. Веднага след службата искам бързо погребение — най-много пет минути, — после ковчегът да бъде спуснат в земята.
Сбогом. Ще се видим отвъд.
Писмото обиколи масата в кухнята. Беше мълчаливо прочетено, после всички си наляха още кафе. Хършъл си отряза дебело парче от лимоновата торта и оповести, че е вкусна. Семейство Дафо отказаха.
— Изглежда, баща ви е планирал нещата много добре — отбеляза Иън, докато препрочиташе указанията. — Бързо и семпло.
— Ще се наложи да поговорим дали тази работа не намирисва, нали? — избухна Рамона. — Още не сме повдигнали въпроса. Не може ли поне да го обсъдим? Ами ако не е било самоубийство? Ако някой друг го е направил и се е опитал да прикрие стореното? Наистина ли вярвате, че татко би се самоубил?
Хършъл и Иън я зяпнаха глупаво, като че ли току-що й бяха поникнали рога. И двамата се изкушаваха да й опонират, да се присмеят на глупостта й, но последва дълга пауза, през която не казаха нищо. Хършъл бавно си взе още едно парче от тортата. Иън внимателно вдигна двата листа хартия и каза: