— Скъпа, как е възможно някой да подправи това? Почеркът на Сет се познава отдалече.
Тя заплака.
— Попитах шерифа, Мона, той е сигурен, че е самоубийство — додаде Хършъл.
— Знам, знам — промърмори тя.
— Баща ти умираше от рак, имаше силни болки, затова е взел нещата в свои ръце. Явно се е погрижил за всичко — отбеляза Иън.
— Не мога да повярвам — каза Рамона. — Защо не е говорил с нас?
Защото вие изобщо не си говорехте бе, хора, помисли си Лети в тъмното.
Иън, специалистът по всичко, заяви:
— Не е необичайно в случаите на самоубийство. Самоубийците не го обсъждат с никого и старателно планират всяка подробност. Чичо ми се застреля преди две години и половина…
— Чичо ти беше пияница — сряза го Рамона.
— Да, така е, наистина беше пиян, когато се застреля, но въпреки това успя да го планира.
— Хайде да поговорим за нещо друго, съгласни ли сте? — предложи Хършъл. — Не, Мона, не виждам нищо съмнително. Сет го е направил сам и е оставил писмата, затова да потърсим из къщата документи, банкови извлечения, може би дори завещанието, всичко каквото намерим. Ние сме семейството му и сега ние отговаряме. В това няма нищо нередно, нали?
Иън и Рамона закимаха.
Лети се усмихваше. Господин Сет беше занесъл всички документи в кабинета си в работата и ги беше заключил. През последния месец той системно изпразваше бюрото и чекмеджетата си и беше отнесъл всичко, което представляваше интерес. Каза й: „Лети, ако нещо се случи с мен, всички важни неща са в кабинета ми под ключ. Адвокатите ще се оправят с тях, не децата ми“.
Каза й също: „Оставил съм ти нещичко“.
5
Към обед в понеделник цялата адвокатска колегия на окръг Форд бръмна от новината за самоубийството и, което беше по-важно, от любопитство коя фирма ще бъде избрана да движи легализацията на завещанието. Повечето смъртни случаи предизвикваха подобен отглас, а фатална пътна катастрофа — още по-силен. По очевидни причини. Обикновеното убийство обаче нямаше такова въздействие. Повечето убийци бяха от по-ниските обществени слоеве и поради това не бяха в състояние да плащат сериозни хонорари. В началото на деня Джейк нямаше нищо — никакви убийства, никакви катастрофи и никакви обещаващи завещания, които да легализира. По обед мислено вече харчеше пари.
Винаги можеше да си намери някаква работа в съда отсреща. Поземленият регистър се намираше на втория етаж в дълга и широка зала, чиито рафтове бяха отрупани с дебели папки със скици на парцели, датиращи от двеста години. В началото на практиката си, когато беше отегчен до мозъка на костите си или се криеше от Лушън, Джейк часове наред разглеждаше стари нотариални актове или актове за дарение, все едно готвеше голяма сделка. Сега обаче, вече на трийсет и пет и с десет години практика, той по възможност избягваше залата. Представяше си се като ораторстващ адвокат, а не като човек, който проверява нотариални актове; искаше да спори в съдебна зала, не да бъде плахо юристче, живуркащо сред архивите и разлистващо документи върху бюрото си. Въпреки мечтите обаче всяка година имаше периоди, когато на Джейк и на другите адвокати в града им се налагаше да се потопят за около час в окръжния архив.
Помещението беше претъпкано. По-процъфтяващите фирми възлагаха проучванията на стажанти, каквито в момента имаше неколцина — мъкнеха папките напред-назад и смръщено се взираха в листовете. Джейк се заговори с няколко адвокати, които вършеха същото — най-вече за футбол, защото никой не искаше да го спипат как дебне за нещо съмнително около Сет Хъбард. Прегледа регистъра на завещанията, колкото да убие времето и да провери дали някой важен Хъбард не е завещал земя или друго имущество на Сет, но не откри нищо за последните двайсет години. Отправи се по коридора към канцеларията на гражданското отделение с намерението да прегледа старите бракоразводни дела, но там душеха и други адвокати.
Джейк излезе от съда и се отправи да търси по-добър източник.
Нищо чудно, че Сет Хъбард мразеше адвокатите в Клантън. Повечето страни в съдебни процеси, бракоразводни или не, влизали в конфликт с Хари Рекс Вонър, оставаха нещастни до края на живота си и намразваха цялата юриспруденция. Сет не беше първият самоубиец.
Хари Рекс точеше кръв, не само пари, земя и всичко друго, което му се изпречеше пред погледа. Специалността му бяха разводите — колкото по-неприятни, толкова по-добре. Обожаваше мръсотията, сбиванията в калта, ръкопашния бой, тръпката от таен запис на телефонен разговор или изненадваща снимка голям формат на любовница в нов кабриолет. Процесите му приличаха на окопна война. Сключените от него споразумения за издръжка бележеха рекорди. За забавление той проваляше разводи по взаимно съгласие и ги превръщаше в двегодишни смъртоносни схватки. Обожаваше да съди бивши любовници за отчуждение и студенина. Ако никой от мръсните номера в арсенала му не свършеше работа, измисляше нови. Държеше почти монопол на пазара, контролираше списъка на разглежданите дела и тормозеше съдебните чиновници. Младите адвокати бягаха от него, старите вече се бяха опарили и страняха. Рекс имаше малцина приятели, а онези, които му бяха останали предани, обикновено бяха платили висока цена.