От всички адвокати Хари Рекс имаше доверие единствено на Джейк и доверието беше взаимно. По време на процеса на Карл Лий Хейли, когато Джейк губеше съня, теглото и съсредоточеността си, избягваше куршуми и смъртни заплахи и беше сигурен, че ще провали най-значимия случай в кариерата си, Хари Рекс безмълвно седеше в кабинета му. Остана в сянка и работи с часове, без да поиска нито цент. Отрупа Джейк с една камара безплатни правни съвети и му помогна да запази здравия си разум.
Както винаги в понеделник Хари Рекс беше на бюрото си и ядеше сандвич с франзела. За бракоразводните адвокати като него понеделниците бяха най-лошите дни, защото браковете обикновено се пропукват през уикендите, когато вече воюващи съпрузи активизират атаките. Джейк влезе в сградата през задна врата, за да избегне, първо, известните със своята раздразнителност секретарки и второ, задимената чакалня, пълна с напрегнати клиенти. Вратата на кабинета на Хари Рекс беше затворена. Джейк се ослуша, не чу гласове и отвори.
— Какво искаш? — изръмжа Хари Рекс, дъвчейки. Сандвичът беше разтворен пред него върху восъчна хартия, където беше натрупана и могилка от пикантен чипс. Прокарваше залъците с бутилка бира „Бъд Лайт“.
— Добър ден, Хари Рекс. Извинявай, че нахлувам, докато обядваш.
Хари Рекс изтри уста с опакото на месестата си ръка и отговори:
— Не ми пречиш на обяда. Какво става?
— Вече пиеш, а? — отбеляза Джейк и се настани на масивния кожен стол.
— Ако ти имаше моите клиенти, щеше да пиеш от закуска.
— Мислех, че така и правиш.
— Никога в понеделник. Как е госпожа Карла?
— Добре, благодаря, а как е госпожа… хм, как й беше името?
— Джейн, умнико. Джейн Елън Вонър, която не само успява да оцелее, макар да живее с мен, но явно се чувства чудесно и е признателна за късмета си. Най-накрая намерих жена, която ме разбира. — Той загреба шепа яркочервени картофки и ги натъпка в устата си.
— Поздравления. Кога ще ни запознаеш?
— Женени сме от две години.
— Знам, но предпочитам да изчакам пет. Няма смисъл човек да бърза, защото твоите момичета не се задържат дълго.
— Да ме обиждаш ли си дошъл?
— Не, разбира се — увери го съвсем откровено Джейк.
Глупаво беше да сипе обиди по адрес на Хари Рекс.
Мъжът тежеше повече от сто и петдесет килограма и пристъпваше из града тежко като огромен мечок, но езикът му беше забележително бърз и зъл.
— Разкажи ми за Сет Хъбард — подкани го Джейк.
Хари Рекс се засмя и върху бюрото му се посипаха трохи.
— Няма по-голям задник. Защо ме питаш?
— Ози ми каза, че ти си се занимавал с един от разводите му.
— Да, с втория, преди може би десет години, горе-долу когато ти се появи в града и започна да се наричаш адвокат. Какво ти влиза Сет в работата?
— Ами преди да се самоубие, ми е написал писмо и две страници завещание. И двете пристигнаха по пощата днес сутринта.
Хари Рекс отпи от бирата си, присви очи и се замисли над чутото.
— Познаваш ли го?
— Не съм го виждал.
— Късметлия. Нищо не си пропуснал.
— Не говори така за клиента ми.
— Какво пише в завещанието?
— Не мога да ти кажа и не мога да го вкарам за легализиране преди погребението.
— Кой получава всичко?
— Не мога да ти кажа. Ще го обявя в сряда.
— Завещание на две страници, написано в деня преди самоубийството. Според мен се очертава поне петгодишно сладко дело.
— Много се надявам.
— Ще си имаш занимавка.
— Работата ми трябва. Какво притежава старецът?