Уейд куцаше по-силно от обикновено, докато се приближаваше към подиума. Той и клиентите му безпомощно наблюдаваха как парите отново им се изплъзват. Уж им бяха в кърпа вързани. В осем часа сутринта си представяха как ги харчат.
В този ключов момент Уейд нямаше много за казване. Историята внезапно и неочаквано се беше извъртяла и го бе смазала. Той обаче беше ветеран и не за пръв път изпадаше в затруднение.
— Едно от най-важните средства на разположение на адвоката в съдебната зала е кръстосаният разпит на свидетелите на противниковата страна. Адвокатът почти винаги получава възможност да го проведе, но понякога, като в случая, няма този шанс. И това е много мъчително. Чувствам ръцете си вързани. Много бих желал Ансил да беше тук, за да му задам няколко въпроса. Бих го попитал например: „Ансил, вярно ли е, че в момента си арестуван от полицията в Джуно?“. А също и: „Ансил, вярно ли е, че си арестуван за търговия с кокаин и бягство от закона?“. А също: „Ансил, вярно ли е, че си издирван от властите в поне четири щата за престъпления като търговия със забранени стоки, кражба в особено големи размери и неплащане на детска издръжка?“. А също: „Ансил, обясни на съдебните заседатели защо не си подавал данъчна декларация през последните двайсет години“. И големия въпрос: „Ансил, не е ли вярно, че ще получиш един милион долара, ако собственоръчно написаното от Сет завещание бъде прието за законно?“
Не мога обаче да го направя, госпожи и господа, защото той не е тук. Мога само да ви предупредя. Да ви предупредя, че всичко, което току-що видяхте и чухте от Ансил, може изобщо да не е такова, каквото той претендира да бъде.
Нека за малко да извадим Ансил от картинката. Искам вие, съдебните заседатели, да се върнете към вчерашния ден. Помните ли какво си мислехте снощи? Тръгнахте си, след като чухте въздействащи показания. Първо, от лекари с безупречна репутация, от специалисти, лекували болни от рак, които прекрасно знаят до каква степен силните болкоуспокояващи могат да повлияят на способността на човек да разсъждава ясно.
Лание обобщи показанията на доктор Суони и доктор Нийхоф. Произнасяше заключителната си реч, затова разполагаше с доста голяма свобода на действие, но толкова убедително извърташе нещата, че Джейк се почувства длъжен да се изправи.
— Възразявам, господин съдия. Не мисля, че доктор Нийхоф каза това.
— Приема се — остро каза съдия Атли. — Господин Лание, ще ви помоля да се придържате към фактите.
Засегнат, Лание продължи да обяснява какво са казали лекарите. Бяха свидетелствали вчера, нямаше нужда да припомня толкова скорошни свидетелски показания. Уейд Лание се беше оплел и губеше собствената си игра. За пръв път след началото на процеса Лание се стори на Джейк безпомощен. Не можеше да се сети за нищо друго, затова повтаряше само:
— Сет Хъбард не е имал завещателна дееспособност.
Повдигна въпроса за завещанието от 1987 г. и за огромно удоволствие на Джейк и смайване на заседателите отново го размаха.
— Три милиона и сто хиляди долара отиват на вятъра просто ей така — щракна той с пръсти. Описа данъчна маневра, известна като доверителен тръст през поколение, а когато заседател номер десет, Деби Лакър, едва не задряма, Лание отново повтори: — Три милиона и сто хиляди долара отиват на вятъра просто ей така. — И пак щракна с пръсти.
Смъртен грях е да отегчаваш съдебните заседатели, но Уейд Лание не спираше. Все пак прояви съобразителност да не закача Лети Ланг. Слушателите му току-що бяха научили истината за семейството й, така че беше разумно да не я упреква и да не я заклеймява.
Когато Лание направи мъчителна пауза, за да погледне бележките си, съдия Атли се обади:
— Ориентирайте се към приключване, господин Лание. Надхвърлихте времето.
— Извинете, господин съдия.
Смутен, Лание благодари прочувствено на съдебните заседатели за тяхната „превъзходна работа“ и приключи с молба да обмислят нещата справедливо, без емоции и чувство за вина.
— Опровержение, господин Бриганс? — попита съдия Атли.
На Джейк му се полагаха десет минути да опровергае всичко казано от Лание. Имаше последната дума, но той далновидно се отказа от нея.
— Не, господин съдия, мисля, че съдебните заседатели чуха достатъчно.
— Много добре. А сега, госпожи и господа, трябва да отделя няколко минути да ви инструктирам относно закона и приложението му в този случай, затова слушайте внимателно. Когато приключа, ще се оттеглите в стаята си, за да вземете решение. Някакви въпроси?