Най-мъчително от всичко беше чакането. Огромно бреме падна от плещите на професионалистите, след като съдебните заседатели се оттеглиха. Цялата работа беше свършена, всички свидетели бяха дали показания и всички тревоги около встъпителните и заключителните речи бяха приключили. Сега започваше чакането. Нямаше как да се предвиди колко ще продължи то.
Джейк покани Уейд Лание и Лестър Чилкот в кантората си на питие. В крайна сметка беше петък следобед и седмицата беше приключила. Отвориха си бира на балкона на втория етаж и наблюдаваха съда. Джейк посочи един голям прозорец.
— Това е стаята на съдебните заседатели — каза той. — В момента са там.
Лушън пристигна, както винаги готов за питие. Двамата с Джейк щяха да прибегнат до думите после, сега моментът изискваше алкохол. Уейд отбеляза през смях:
— Хайде, Лушън, трябва да ни разкажеш какво се случи в Джуно.
Лушън изгълта половин бира и взе думата.
След като всички си наляха кафе, нещо безалкохолно или вода, Невин Дарк откри обсъждането с думите:
— Предлагам да започнем с работния план, който ни даде съдията. Възражения?
Никакви. Нямаше инструкции как съдебните заседатели трябва да провеждат обсъжданията си. Съдия Атли им бе казал, че сами ще изберат начина си на действие.
— Добре, ето първия въпрос — каза Невин. — Подписаният от Сет Хъбард документ законно собственоръчно написано завещание ли е и дали, първо, е изцяло написано от Сет Хъбард, второ, подписано от Сет Хъбард и трето, датирано от Сет Хъбард? Някакви предложения?
— Няма никакво съмнение — обади се Мишел Стил.
Другите се съгласиха. Оспорващата страна не беше заявила противното.
— Следващият въпрос, главният — продължи Невин, — е относно завещателната му дееспособност и това доколко трезва и ясна е била преценката му. Въпросът е дали Сет Хъбард е схващал и е оценявал същността и последиците от собственоръчно написаното си завещание. И понеже това е основният проблем за този съдебен процес, предлагам да се изредим и всеки да изкаже съображенията си. Кой иска да започне?
— Започни ти, Невин — предложи Фей Полан. — Ти си съдебен заседател номер едно.
— Добре, ето какво мисля. Смятам, че не е редно семейството да бъде изключено и всички пари да бъдат дадени на друг човек, още по-малко човек, когото Сет е познавал само от три години. Но както изтъкна Джейк още в началото, нашата работа не е да решаваме кой да получи парите. Те не са наши. Освен това мисля, че през последните дни от живота му съзнанието на Сет е било замъглено и той е бил упоен от лекарствата, но след като видях Ансил, не се съмнявам, че е знаел какво прави. Отдавна го е планирал. Гласувам в подкрепа на завещанието. Трейси?
— Съгласна съм — побърза да каже Трейси Макмилън. — Много неща в този случай ме тревожат, но не ми е позволено да се тревожа за тях. Изведнъж се изправихме пред твърде стара история, а не мисля, че е наша работа да се бъркаме. Сет е имал сериозно основание за постъпката си.
— Мишел?
— Всички знаете какво мисля. Просто ми се иска да не бяхме тук. Иска ми се Сет да беше дал на Лети някакви пари, щом толкова е искал, а после да се беше погрижил за близките си, макар да не ги е харесвал. Признавам, не го виня. Но колкото и да са лоши, не заслужават да не получат нищо.
— Фей?
Фей Полан предизвикваше по-малко симпатия от всеки друг в залата, може би с изключение на Франк Доули.
— Не ме е грижа особено за семейството му — каза тя. — Те сигурно имат повече пари от мнозинството от нас, освен това са млади и образовани. Ще се оправят. Не са помогнали на Сет да спечели парите си, така че защо да им се полага да ги получат всичките? Той ги е изключил по някаква причина или причини, които никога няма да узнаем. А синът му дори не знаеше кой е централният нападател на „Брейвс“. Боже! Ние сме фенове на Дейл Мърфи от години. Мисля, че той просто лъжеше. Както и да е, сигурна съм, че Сет не е бил приятен човек, но както изтъкна Джейк, не е наша работа да решаваме на кого да даде парите си. Бил е болен, ама не е бил умопобъркан.
Дискусията продължи две бири време. След втората приставът звънна и съобщи, че има присъда. Смехът тутакси секна, адвокатите натъпкаха дъвки в устите си и лицата им станаха сериозни. Влязоха в съдебната зала заедно и заеха местата си. Джейк се обърна към зрителите и видя Карла и Хана на първия ред точно зад него. Усмихнаха му се. Карла изрече само с устни: „Късмет!“.