— Добре ли си? — прошепна Джейк и се приведе към Лети.
— Спокойна съм — отговори тя. — А ти добре ли си?
— Същинска развалина — отвърна той и се усмихна.
Съдия Атли зае мястото си, въведоха съдебните заседатели. Един адвокат винаги изучава с поглед заседателите, докато се връщат, за да произнесат присъдата, макар че всеки се старае да не го прави. Джейк впери поглед в Мишел Стил, която седна първа и му се усмихна леко. Невин Дарк подаде присъдата на пристава, който пък я подаде на съдия Атли. Той я гледа цяла вечност и се приведе малко по-близо до микрофона си. След като се наслади на драматичния момент, заяви важно:
— Присъдата изглежда валидна. Съдебните заседатели трябваше да отговорят на пет въпроса. Първо: законно ли е собственоръчно написаното от Сет Хъбард завещание на първи октомври хиляда деветстотин осемдесет и осма година? След гласуване дванайсет на нула отговорът е „да“. Второ: съзнавал ли е Сет Хъбард естеството и последиците от постъпката си, когато е съставил собственоръчно написаното завещание? След гласуване дванайсет на нула отговорът е „да“. Трето: Сет Хъбард съзнавал ли е ясно кои са наследниците, които определя със своето собственоръчно написано завещание? След гласуване дванайсет на нула отговорът е „да“. Четвърто: Сет Хъбард съзнавал ли е ясно същността и размера на наследството си и начина, по който иска да го разпредели? След гласуване дванайсет на нула отговорът е „да“. И пето: имало ли е злоупотреба с влияние от страна на Лети Ланг или на някой друг, докато Сет Хъбард е изготвял собственоръчно написаното си завещание на първи октомври хиляда деветстотин осемдесет и осма година? След гласуване дванайсет на нула отговорът е „не“.
Рамона ахна и се разплака. Хършъл, който се беше преместил на втория ред, тутакси стана и гневно изхвърча навън. Децата им бяха напуснали процеса предишния ден.
Съдия Атли благодари на съдебните заседатели и ги освободи. Закри заседанието и излезе. Победителите се запрегръщаха, а победените стояха с мрачни изражения. Уейд Лание прие поражението си достойно и поздрави Джейк за добре свършената работа. Размени мили думи с Лети и й пожела всичко най-хубаво.
Тя щеше да стане най-богатата чернокожа жена в щата, но това по нищо не й личеше. Искаше само да се прибере у дома. Подмина репортерите и избута доброжелателите. Хората се мъчеха да я докоснат, да й се подмажат.
Хари Рекс незабавно организира празненство: хотдог на грил в задния му двор и студена бира. Порша обеща да отиде, след като се погрижи за Лети. Уили Трейнър беше винаги готов за парти. Лушън обеща да се появи рано и да доведе Сали — рядко явление. Още преди да излязат от съдебната зала, Лушън беше започнал да си присвоява заслугите за успеха.
На Джейк му идеше да го удуши.
48
Проповедта съдържаше обичайния призив за всеотдайност, обичайния укор за повече щедрост, за предизвикателството да направиш още една крачка и да дадеш на Бог неговия десятък, при това да го сториш с радост. Джейк го беше чувал стотици пъти и както винаги му беше трудно да гледа дълго в очите преподобния, докато мислите му се занимаваха с много по-важни неща. Възхищаваше се на свещеника и всяка неделя се стараеше да изглежда погълнат от проповедите му, но често това просто не бе възможно.
Съдия Атли седеше три реда пред него, в края, до пътеката, на същото почетно място, което заемаше през последните десет години. Джейк се взираше в тила му и мислеше за процеса, а сега и за обжалването. След току-що произнесената присъда делото можеше да удари на камък. Процедурите можеше да отнемат цяла вечност. Деветдесет дни, докато стенографите транскрибират стотици страници материали от залата, дори повече от деветдесет, защото рядко се справяха в срок. А междувременно исканията и ходовете след процеса щяха да се точат с месеци. След като окончателният резултат станеше наистина окончателен, изгубилите щяха да разполагат с деветдесет дни да обжалват и с още време, ако им бе нужно. Когато Върховният съд и Джейк получеха молбата за обжалване, той също щеше да разполага с девет дни за отговор. След като спазеха сроковете и документите бъдеха подадени в съда, започваше истинското чакане. Обикновено се натрупваше несвършена работа, имаше забавяне, удължаване на сроковете. Адвокатите се бяха научили да не питат какво отнема толкова много време. Съдът правеше всичко по силите си.