Аз бях твой приятел и закрилник, Бийн, защото ти прояви уважение към мен. Но сега трябва да преоценя отношението си към теб заради поведението ти тук, във Военното училище. Не показваш никакво уважение към мен!
Неприятното беше, че на учениците във Военното училище не се предоставяше нищо, което да се използва като оръжие — всичко бе напълно безопасно. А и никой никога не оставаше сам. Освен командирите. Сами в стаите си. Звучеше обещаващо. Но Ахил подозираше, че учителите си имат начини да следят къде се намира всеки ученик в даден момент. Трябваше да разучи системата, да разбере как може да се изплъзне от нея — и тогава можеше да пристъпи към възстановяване на справедливостта.
Но знаеше и още нещо: той щеше да научи, каквото му беше нужно. Възможности щяха да изникнат. И тъй като той беше Ахил, щеше да забележи тези възможности и да се възползва от тях. Нищо не можеше да прекъсне възхода му, докато не придобиеше цялата власт, която може да съсредоточи в ръцете си. Тогава в света щеше да се възцари съвършената справедливост, а не тази мизерна система, която допуска толкова много деца да скитат гладни, невежи и сакати по улиците, докато други се радват на благополучие, сигурност и здраве. Всички тези възрастни, които от хиляди години дърпаха конците, бяха глупаци или загубеняци. Но вселената се подчиняваше на Ахил. Той и само той щеше да поправи неправдите.
На третия ден, откакто беше във военното училище, армия „Заек“ проведе първото си сражение под командването на Бийн. Загубиха. Нямаше да загубят, ако командир беше Ахил. Бийн вършеше някакви глупости, правеше се на много внимателен и оставяше на взводните да вземат решенията. Но беше очевидно, че предшественикът му е подбрал зле взводните. Ако Бийн искаше да победи, трябваше да затегне контрола. Когато се опита да му го предложи, хлапето само се усмихна многозначително — с влудяващо надменна усмивка — и му заяви, че ключът към победата бил в това, всеки взводен командир, а по-нататък и всеки войник, да огледат цялата ситуация и да действат независимо в името на победата. На Ахил му се прищя да го зашлеви — толкова тъпо, толкова малоумно беше изказването му. Човекът, който знае как да установи ред, не оставяше на другите да си забъркват разни каши по кьошетата на света. Той поемаше юздите и ги дърпаше рязко и здраво. Налагаше подчинение с камшик. Както е казал Фридрих Велики: войникът трябва да се бои от офицерите си повече, отколкото от вражите куршуми. Не можеш да управляваш без откровеното налагане на сила. Последователите трябва да прекланят глава пред водача. Те трябва да му отстъпят главите си и да се оставят да ги управлява единствено умът и волята на водача. Изглежда никой освен Ахил не разбираше, че тъкмо в това е великата сила на бъгерите. Те нямаха индивидуално съзнание, притежаваха единствено съзнанието на рояка. Те се подчиняваха безпрекословно на царицата. Не можем да победим бъгерите, докато не започнем да се учим от тях, докато не станем като тях.
Но беше безсмислено да обяснява това на Бийн. Той нямаше да го изслуша. Затова никога нямаше да превърне армия „Заек“ в рой. Той сякаш нарочно създаваше хаос. Беше непоносимо.
Непоносимо — и все пак тъкмо когато Ахил мислеше, че повече не може да понася тази глупост и прахосничество, Бийн го извика в стаята си.
Ахил се стресна, щом влезе и видя, че Бийн е махнал капака на отдушника и част от ламперията на стената. Това му даваше достъп до системата от въздушни канали. Ахил никак не го бе очаквал.
— Съблечи се — подкани го Бийн.
Ахил надушваше, че ще се опитат да го унизят.
Но и самият Бийн си събличаше униформата.
— Те ни следят чрез униформите — обясни той. — Ако не си облечен с униформа, не знаят къде си — освен в гимнастическия салон и в бойната зала, където разполагат със скъпи уреди, следящи всички топли тела. Но ние няма да ходим на нито едно от тези места, така че се съблечи.
Бийн беше гол. И тъй като влезе пръв, Ахил не се срамуваше да извърши същото.
— Двамата с Ендър го правехме — рече Бийн. — Всеки мислеше Ендър за страхотен командир, но истината беше, че той знаеше всички планове на останалите командири, защото ги шпионирахме през въздушните канали. И не само командирите. Разбирахме какво са намислили учителите — винаги го знаехме предварително. Така не е трудно да победиш.
Ахил се засмя. Това беше прекалено хубаво. Бийн можеше да е глупак, но този Ендър, за когото Ахил бе слушал толкова много, той знаеше какво върши.