— Ахил и тъпото му семейство направо ще го разкъсат на парченца! И този път няма да се целят в гърдите му. Ще му счупят главата и ще излеят мозъка му на улицата, нали така каза Ахил?
— Но той е сакат!
— Ахил успява да се справи с всичко. Зарежи.
— Надявам се Одисеи да го направи. Чисто и просто да го убие. А после никой от нас да не взима неговите копеленца. Ясно? Никой! Нека измрат! Ще ги издавим всички в реката.
Момчетата се отдалечиха от будката и продължиха разговора си.
Бийн стана и тръгна да търси Ахил.
3
РАЗПЛАТАТА
— Мисля, че имам подходящ човек за теб.
— И преди си го казвала.
— Той е роден водач. Но не отговаря на физическите изисквания.
— Тогава, ще ме прощаваш, няма смисъл да си губя времето с него.
— Ако отговаря на изискванията ви за интелектуални и личностни качества, е възможно физическите му ограничения да бъдат преодолени. Достатъчно е да се отдели микроскопична част от бюджета за медни копчета или тоалетна хартия на МФ.
— Не подозирах, че монахините са способни на сарказъм.
— Не мога да те стигна, за да те перна с линията. Сарказмът е последният ми изход.
— Нека видя тестовете.
— Ще видиш момчето. И, като си говорим за това, ще ти доведа и още едно.
— Пак ли с физически ограничения?
— Дребничко. Малко на години. Но и онова момченце Уигин било същото както чувам. А това… някак е успяло да се научи само да чете на улицата.
— Ах, сестра Карлота, ти ми помагаш да изпълвам със съдържание празните часове на живота си.
— Като те предпазвам от извършването на бели, аз служа на Господа.
След подслушания разговор Бийн отиде право при Ахил. Твърде опасно беше Одисей да е излязъл от болницата и да се носи мълва, че е решил да си го върне за преживяното унижение.
— Мислех, че сме загърбили всичко това — рече тъжно Поук. — Говоря за борбата.
— През цялото това време Одисей е бил на легло — рече Ахил. — Дори и да знае за промените, не е имал време да ги проумее.
— Затова не бива да се делим — рече Сержанта. — Ще те пазим.
— Може би ще е по-безопасно за всички, ако изчезна за няколко дни — отвърна Ахил. — За да опазя вас.
— Но как тогава ще влизаме да ядем? — попита едно от по-малките деца. — Никога няма да ни пуснат вътре без теб.
— Следвайте Поук — нареди Ахил. — Хелга все така ще ви пуска на вратата.
— Ами ако Одисей те докопа? — попита друго малко дете и избърса сълзите от очите си, за да не му се смеят.
— Тогава ще умра — отвърна Ахил. — Не мисля, че ще се задоволи с това да ме вкара в болница.
Детето избухна в плач, което накара друго да захленчи, и скоро всичките ревяха в хор, а Ахил клатеше глава и се смееше.
— Аз няма да умра. За вас ще е по-безопасно, ако ме няма. След като Одисей най-сетне се успокои и свикне със системата, аз ще се върна.
Бийн наблюдаваше и слушаше мълчаливо. Според него Ахил не подхождаше правилно, но го беше предупредил и не носеше никаква отговорност по-нататък. Ако Ахил се укриеше, това означаваше, че си проси белята — щяха да го приемат като признак на слабост.
Същата нощ Ахил се измъкна и отиде някъде — не можел да им каже къде, да не би някой случайно да се изпусне. Бийн си поигра с идеята да го проследи, за да провери какво наистина смята да прави, но осъзна, че ще е по-полезен на основната група. В края на краищата, оттук нататък техен водач щеше да бъде Поук, а тя бе най-обикновен водач. С други думи, беше глупава. Тя имаше нужда от Бийн, макар и да не го знаеше.
Същата нощ Бийн се опита да остане буден — защо, сам не знаеше. Най-сетне заспа и сънува някакво училище, само че не тротоарното или улично училище със сестра Карлота, а истинско училище — с маси и столове. Но в съня си Бийн не можеше да седне на чина. Вместо това се рееше във въздуха над него, и когато пожелаеше, можеше да лети навсякъде из стаята. Чак до тавана. До ниша в стената, на тайно тъмно място — летеше нагоре и нагоре, ставаше все по-топло и по-топло, и…
Събуди се в мрака. Повяваше хладен ветрец. Пишкаше му се. Освен това му се искаше да лети. Това, че сънят е свършил, едва не го разплака от мъка. Не си спомняше досега да е сънувал, че лети. Защо трябваше да е такъв дребосък и да разчита на тези крака като чуканчета да го местят от място на място? Докато летеше, можеше да гледа всички отгоре и да вижда теметата на глупавите им глави. Можеше да пишка и да ака върху тях като птичка. Нямаше защо да се страхува, защото ако се разсърдеха, той можеше да отлети и те никога нямаше да го хванат.