Выбрать главу

Бийн прекара четирите месеца път предимно в библиотеката. Сега, когато вече не бяха във Военното училище, той имаше основания да вярва, че не ги следят толкова строго. На кораба просто липсваше нужното оборудване. Затова вече избираше четивата си, без да се притеснява какви изводи биха си направили учителите предвид книгите, който чете.

Изобщо не погледна нито военната история, нито теорията. Вече беше прочел всички основни автори — и доста други — знаеше на пръсти най-важните военни операции от гледна точка и на двете страни. Беше ги запаметил и можеше да ги възпроизведе при всяка възникнала нужда. Онова, което липсваше в паметта му, беше голямата картина. Кое движеше света. Политическа, социална, икономическа история. Какво се случваше с нациите, когато не бяха във война. Как влизаха и излизаха от война. Как им влияеха победите и пораженията. Как се сформираха и разпадаха съюзи.

И най-важното, но и най-трудно за установяване — какво става днес със света. Корабната библиотека разполагаше само с информацията, която е била актуална при последното му пребиваване на Междузвездната станция — МЗС — където предоставяха за теглене оторизирания списък с документи. Бийн можеше да подаде запитване за допълнителна информация, но това изискваше компютърът в библиотеката да подаде заявки и да използва честотен диапазон за комуникации, което ставаше само със специално разрешение. Щяха да го забележат, имаше да се чудят защо това дете си вре носа, където не му е работа.

Но от информацията, която намери на борда, все пак успя да си сглоби в общи линии представа за положението на Земята и да стигне до някои изводи. В годините преди Първото нашествие различни властови блокове се надпреварваха помежду си, като използваха съчетание от тероризъм, „прочистващи“ стачки, ограничени военни операции, а също и икономически санкции. Служеха си с бойкот и налагане на ембарго, за да се докопат до властта, да дадат сериозно предупреждение или просто да изразят някакъв национален или идеологически гняв. Когато бъгерите дошли, Китай току-що се утвърдил като водеща световна сила както в икономическо, така и във военно отношение, и най-сетне се обединил под демократична власт. Северноамериканците и европейците се правеха на „Големите братя“ на Китай, но икономическото равновесие се бе променило.

Ала онова, което според Бийн бе движещата сила на историята, бе възраждащата се Руска империя. Докато китайците просто приемаха за даденост, че са центърът на вселената и толкова, руснаците — водени от поредица амбициозни демагози и авторитарни генерали — усещаха, че историята ги е изтласквала чрез измама от полагащото им се място век подир век и е време на това да се тури край. Затова тъкмо Русия бе форсирала създаването на Новия Варшавски договор. Възвърнала бе границите му от времето на най-голямото надмощие на съветската власт — дори бе минала отвъд тях, защото този път и Гърция бе техен съюзник, а усмирената Турция бе неутрализирана. Европа също бе на ръба на неутрализацията — руската мечта за хегемония от Тихия океан до Атлантика най-после бе изпълнима.

Тъкмо тогава дошли формиките и нанесли опустошителен удар върху Китай, оставил подире си стотици милиони трупове. Изведнъж сухопътните армии изгубили значението си, а въпросите на международната конкуренция били временно замразени.

Но това беше само на повърхността. Всъщност руснаците бяха използвали господството си над кабинета на Полемарха, за да изградят мрежа от офицери, заемащи ключови постове в цялата флота. Всичко бе подготвено за мащабна игра на надмощие, която щеше да започне веднага след победата над бъгерите — даже и преди това, ако решаха, че ще им е от полза. Странно, но руснаците доста открито декларираха намеренията си — както винаги. Те не притежаваха дипломатически талант, но го компенсираха с невероятната си упоритост. Преговорите за каквото и да било можеха да се проточат с десетилетия. А междувременно те бяха проникнали тотално във флота. Пехотните войски, верни на Стратегоса, щяха да бъдат изолирани и неспособни да се доберат до местата, където ще са нужни, защото нямаше да има кораби, които да ги откарат.