Защото най-сетне наложеното във Военното училище табу над разговорите за дома вече не съществуваше. Всички те говореха свободно за майките и бащите си, вече превърнали се в далечен спомен, които обаче продължаваха да играят жизненоважна роля в живота им.
Фактът, че Бийн нямаше родители, отначало малко притесни останалите, но той се възползва от възможността и започна открито да говори за житейския си опит. Как се бе крил в казанчето на тоалетната на Чистото място. Как го бе прибрал пазачът-испанец. Как бе гладувал на улиците и бе търсил начин да оцелее. Как бе разкрил на Поук начина да победят побойниците в собствената им игра. Как бе наблюдавал Ахил с възхита и страх, след създаването на малкото им улично семейство, а също и как „таткото“ постепенно бе избутвал Поук встрани и накрая я бе убил. Когато им описа мъртвото тяло на Поук, видя в очите на неколцина от тях сълзи. А Петра не издържа и се разплака на глас.
Това бе възможност и Бийн се възползва от нея. Естествено, скоро тя избяга от останалите и скри емоциите си в уединението на своята стая. Бийн отиде при нея, веднага щом му се удаде.
— Не искам да разговаряме, Бийн.
— Но аз искам — възрази Бийн. — Необходимо е да поговорим за това. За доброто на целия екип е.
— Ние екип ли сме? — попита тя.
— Петра, ти знаеш кое е най-лошото нещо, което съм направил. Ахил беше опасен. Аз го знаех, ала въпреки това избягах и оставих Поук сама с него. И тя загина заради това. Смъртта й постоянно ме измъчва. Всеки път, когато се почувствам щастлив, си спомням за Поук и за това, че й дължа живота си, че можех да я спася. Винаги, когато обикна някого, започвам да се терзая, че ще го предам, както предадох нея.
— Защо ми го казваш, Бийн?
— Защото ти предаде Ендър и това сигурно ти тежи.
Очите й светнаха от гняв.
— Не съм го предала! На теб ти тежи, не на мен.
— Петра, независимо дали го признаваш пред себе си или не, онзи ден, когато се опита да забавиш Ендър в коридора, нямаше как да не знаеш какво вършиш. Виждал съм те в битка — ти си умна, всичко виждаш. В някои отношения няма по-добър тактик от теб в цялата група. Абсолютно невъзможно е да не си забелязала как всички главорези на Бонсо се навъртаха в коридора и причакваха Ендър, за да го попилеят. И ти какво направи? Опита се да го забавиш, да го откъснеш от групата.
— А ти ме спря — рече Петра. — Значи въпросът е спорен, нали?
— Искам да разбера защо.
— Нищо няма да разбереш!
— Петра, някой ден ще се наложи да се бием рамо до рамо. Това е невъзможно, ако не се доверим един на друг. Аз ти нямам доверие, защото не зная защо постъпи така. А сега ти ми нямаш доверие, защото знаеш, че аз не ти се доверявам.
— „Що за плетеница си плетем…“
— Това пък какво е?
— Баща ми казваше така. „Що за плетеница си плетем, пробваме ли се да мамим, брей!“
— Точно така е. А сега я разплети пред мен.
— Ти ми плетеш плетеници, Бийн. Знаеш неща, които не казваш на останалите. Мислиш, че не го забелязвам ли? Значи искаш аз да възстановя доверието ти в мен, но ти не ми казваш нищо съществено.
— Разкрих ти душата си — рече Бийн.
— Ти ми описа своите чувства — тя произнесе последната дума с върховно презрение. — Добре, успокоително е човек да знае, че и ти си чувствителен, или поне е похвално, че се преструваш на такъв, защото при теб нищо не е каквото изглежда. Но онова, което никога не ни казваш, е какво всъщност става тук, по дяволите. Според нас ти знаеш.
— Имам само догадки.
— Във Военното училище преподавателите ти казваха неща, които никой от нас не знаеше. Ти знаеше имената на всички деца в училището, знаеше разни неща за нас — за всички нас. Знаеше неща, които изобщо не ти влизаха в работата.
Бийн осъзна поразен, че специалният му достъп бе толкова забележим за нея. Дали не бе внимавал достатъчно? Или тя беше още по-наблюдателна, отколкото той си мислеше?
— Проникнах в базата данни за учениците — обясни Бийн.
— И не те хванаха, така ли?
— Според мен се усетиха. От самото начало. Несъмнено по-късно знаеха за това. — Разказа й как е съставил списъка на армия „Дракон“.
Тя се пльосна на леглото и се вторачи в тавана.
— Значи ти си ги избрал! Всичките онези отхвърлени войници и пикливи новобранчета — ти си ги избирал!
— Все някой трябваше да свърши тази работа. Учителите не бяха достатъчно компетентни за това.
— Значи Ендър е разполагал с най-добрите войници. Не той ги е направил най-добри, те са си били най-добри.