— Най-добрите, които все още не бяха в никоя армия. Аз съм единственият член на този екип, който беше новобранец, когато сформираха армия „Дракон“. Ти, Шен, Алей, Динк и Карн — нито един от вас не е бил в „Дракон“, а очевидно сте сред най-добрите. Да, „Дракон“ побеждаваха, защото бяха добри, но и защото Ендър знаеше какво да прави с тях.
— Но все пак това преобърна с главата надолу едно малко кътче от моята вселена.
— Петра, бяхме се договорили.
— Така ли?
— Обясни ми сега защо ти постъпи като предател във Военното училище.
— Защото постъпих като предател — отвърна Петра. — Как ти се струва това обяснение?
На Бийн му призля.
— И го казваш просто така? Без никакъв срам?
— Ти да не си малоумен? — избухна Петра. — Аз правех същото, каквото правеше и ти — опитвах се да спася живота на Ендър! Знаех, че е обучен за ръкопашен бой, а онези побойници — не. Аз също бях тренирала. Бонсо много ги беше насъскал онези типове, но работата е там, че те не си падаха особено по него, той просто ги беше настроил срещу Ендър. Така че и да бяха поступали Ендър там, в коридора, където армия „Дракон“ и останалите войници веднага щяха да се намесят, аз щях да съм близо до Ендър в ограничено пространство. Само неколцина от тях можеха да ни нападнат едновременно. Ясно ми беше, че ще поотупат Ендър, дори ще му разкървавят носа, но в крайна сметка нямаше да му се случи нищо сериозно. И цялата онази крастава сган щеше да е доволна. Дрънканиците на Бонсо щяха да им писнат. Бонсо пак щеше да си остане сам. Нищо по-лошо нямаше да застрашава Ендър.
— Прекалено много си залагала на бойните си умения.
— И на тези на Ендър. Тогава и двамата бяхме страхотно добри и в отлична форма. И знаеш ли какво? Според мен Ендър разбра какво целя и единствената причина да не се присъедини към мен беше ти.
— Аз ли?
— Той те видя как се хвърли презглава в цялата работа. Щяха да те смелят от бой, това беше ясно. Трябваше да избегне насилието. Което означава, че заради теб на другия ден му направиха засада и тогава наистина беше в опасност — Ендър беше съвсем сам и нямаше кой да го подкрепи.
— И защо не ми обясни това по-рано?
— Защото ти единствен освен Ендър знаеше, че му глася капан, а тогава изобщо не ми пукаше какво мислиш ти, нито пък сега ме е грижа за това.
— Планът ти е бил глупав — заяви Бийн.
— Все е бил по-добър от твоя — възрази Петра.
— Е, предполагам, че от гледна точка на случилото се впоследствие така и няма да разберем колко глупав е бил твоят план. Но поне сме сигурни, че моят не е ставал за нищо.
Петра му се усмихна колебливо, само за миг.
— Сега имаш ли ми вече доверие? Можем ли да възродим дългогодишната си задушевна дружба?
— Знаеш ли какво, Петра? Не си струва да хабиш всичката тази враждебност по мен. Всъщност е крайно неразумно от твоя страна изобщо да опитваш. Защото тук нямаш по-добър приятел от мен.
— О, така ли?
— Да, така. Защото аз единствен от всички тези момчета съм избирал момиче за свой командир.
Тя се умълча и се втренчи в него с недоумение, а после каза:
— Отдавна съм преживяла факта, че съм момиче.
— Но те не са. И ти го знаеш. Знаеш, че това непрестанно ги притеснява — ти всъщност не си „наше момче“. Да, те са ти приятели — поне Динк е — и всички те харесват. Обаче в цялото училище имаше колко… десетина момичета? И освен теб никоя от тях не беше първокласен войник. Те не те приемаха насериозно.
— Ендър ме приемаше — възрази Петра.
— Както и аз — додаде Бийн. — Всички останали знаят какво се случи в коридора, нали се сещаш? Не е тайна за никого. Но знаеш ли защо не са водили този разговор с теб?
— Защо?
— Защото всички са те сметнали за малоумната, дето така и не е разбрала, че заради нея за малко да размажат Ендър на пода. Аз единствен те уважавах достатъчно, за да разбера, че ти никога не би допуснала случайно такава тъпа грешка.
— И сега какво, поласкана ли трябва да се чувствам?
— Би трябвало да престанеш да се държиш с мен като с враг. Ти си аутсайдер в тази група почти колкото мен. И ако става въпрос за действителен двубой, имаш нужда от някого, който те взема толкова насериозно, колкото се вземаш ти самата.
— Спести ми услугите си.
— Тръгвам си.
— Време беше.
— Когато обмислиш по-добре всичко това и разбереш, че съм прав, не си длъжна да ми се извиняваш. Видях как плака за Поук, значи сме приятели. Ти можеш да ми имаш доверие. Аз — също. И това е всичко.
Тя понечи да му изтърси нещо язвително на раздяла, затова той побърза да излезе. Такава си беше Петра — трябваше да се прави на печена. Бийн нямаше нищо против. Той знаеше, че са си казали онова, което имаха за казване.