Командното училище се намираше на ФлотКом, а местоположението на ФлотКом бе строго охранявана тайна. Единственият начин да разбереш къде се намира бе да те пратят там. Малцина, стъпвали там, се връщаха обратно на Земята.
Инструктираха децата точно преди да кацнат. ФлотКом се намираше в астероида-скиталец Ерос. А когато се приближиха, те разбраха, че наистина се намира вътре в астероида. Отгоре не се виждаше нищо освен една товаро-разтоварната станция. Качиха се на малката совалка, която им напомни училищните автобуси, и за пет минути слязоха на повърхността. Там совалката се плъзна в нещо като пещера. Към нея се протегна змиеподобна тръба и я обгърна изцяло. Излязоха от совалката при почти нулева гравитация. Силен въздушен поток ги всмука като прахосмукачка във вътрешностите на Ерос.
Бийн веднага разбра, че това място не е оформено от човешка ръка. Всички тунели бяха твърде ниски — и въпреки това очевидно таваните бяха повдигани след първоначалното построяване, защото стените надолу бяха гладки и само по горния половин метър се виждаха белези от сечива. Бе дело на бъгери — вероятно при подготовката на Второто нашествие. Някогашната им предна база сега бе центърът на Международния флот. Бийн опита да си представи каква битка е била нужна за завземането на това място. Бъгерите, тичащи по тунелите, пехотата, прииждаща с експлозиви с ниска мощност, за да ги изгори. Светлинни проблясъци. А после почистване, влачене на телата на формиките вън от тунелите и постепенното превръщане на базата в човешко пространство.
Ето как сме се сдобили с нашите секретни технологии, помисли си Бийн. Бъгерите притежаваха генериращи гравитация машини. Ние сме разбрали как работят те и сме построили свои собствени, после сме ги инсталирали във Военното училище и навсякъде, където са били нужни. Но МФ така и не е съобщил факта, защото са се бояли хората да разберат колко напреднали са тези технологии.
Какво още сме научили от тях?
Бийн забеляза, че дори и децата се бяха попрегърбили малко, докато вървяха по тунелите. Вътрешната височина бе почти два метра — никое от децата не беше чак толкова високо, но пропорциите бяха твърде объркани и хората се чувстваха неуютно. Затова им се струваше, че покривите на тунелите сякаш ще ги смачкат, сякаш са готови да рухнат върху тях. Сигурно при първото ни влизане, преди таваните да бъдат повдигнати, е било още по-зле.
Тук Ендър щеше да преуспее. Разбира се, щеше да му е гадно, защото беше човек. Но щеше и да се възползва от мястото, за да проникне в умовете на построилите го бъгери. Не че някога човек наистина можеше да отгатне мислите на един пришълец. Но това място предлагаше приличен шанс да опиташ.
Момчетата бяха настанени в две стаи, а Петра — в малка самостоятелна стая. Тук беше още по-оголено дори и от Военното училище. Нямаше как да избегнат студа от камъните навсякъде около тях. На Земята камъкът винаги изглеждаше твърд. Ала този в космоса беше съвсем шуплест. Целият бе надупчен от мехурчета и Бийн не можеше да се отърси от чувството, че оттам непрекъснато изтича въздух. Изтичаше въздух, а вътре се просмукваше студ и още нещо — ларвите на бъгерите. Те прогризваха твърдия камък като червеи, изпълзяваха нощем в тъмното през дупките, пропълзяваха по челата им, четяха им мислите и…
Той се събуди — дишаше тежко и притискаше с длан челото си. Не посмя да помръдне ръката си. Дали нещо не пълзеше по него?
В ръката му нямаше нищо.
Искаше да заспи отново, но твърде скоро щяха да дадат сигнал за събуждане и не можеше да се надява на това. Лежеше и мислеше. Кошмарът бе абсурден — тук не беше възможно да са останали живи бъгери. Но нещо го плашеше. Нещо го тревожеше и той не знаеше какво е то.
Сети се за разговора с един от техниците, обслужващи симулаторите. Симулаторът на Бийн се беше повредил по време на тренировка и изведнъж малките светли точици, които представляваха корабите му, движещи се през триизмерно пространство, отказаха да се подчиняват на неговите заповеди. За негова изненада те не се придвижиха в посоката, която бе определил последно, а започнаха да се скупчват, да се събират на едно място и накрая, когато минаха под чужд контрол, промениха цвета си.
Когато пристигнаха техникът, за да смени изгорелия чип, Бийн то попита защо корабите просто не са спрели или не са продължили да се реят.
— Това е част от симулацията — обясни техникът. — Тук не се симулира, че си пилот или дори капитан на тези кораби. Ти си адмиралът — затова вътре във всеки кораб има симулация на капитан и на пилот и затова когато контактът с тебе е прекъснал, те са действали като истински хора, изгубили контакт. Разбра ли?