— Изглежда някой е хвърлил доста труд в това.
— Виж, ние разполагахме с достатъчно време, за да изработим тези симулатори — обясни техникът. — Те имитират съвсем точно битката.
— Без разликата във времето — забеляза Бийн.
Техникът го погледна недоумяващо.
— О, да. Разликата във времето. Е, това не си струваше да го програмираме. — И си отиде.
Тъкмо този недоумяващ поглед безпокоеше Бийн. Тези симулатори бяха възможно най-съвършените, съвсем точно имитираха битка и все пак не отчитаха разликата във времето, която произтичаше от светлинно-скоростните комуникации. Симулираните разстояния бяха достатъчно големи и през повечето време трябваше да има леко забавяне между дадената команда и изпълнението й — няколко секунди. Но такова забавяне не беше програмирано. Всички комуникации се осъществяваха мигновено. И когато Бийн попита за това, първият учител, който ги тренираше на симулаторите, замаза отговора:
— Това е симулация. Ще имате много време да свикнете със забавянето, когато тренирате с истински кораби.
Това си прозвуча като типичното военно тъпоумие, но сега Бийн осъзна, че беше просто лъжа. Ако си бяха играли да програмират поведението на пилотите и капитаните при прекъсване на комуникациите, съвсем лесно можеха да включат и разликата във времето. Причината симулацията на тези кораби да реагира мигновено беше, че това наистина бе точна симулация на условията, с които щяха да се сблъскат в битка.
Докато лежеше буден в мрака, Бийн най-сетне направи връзката. Беше толкова очевидно, след като веднъж се досети. От бъгерите те не бяха взели само контрола над гравитацията. Бяха взели и свръхсветлинна комуникация. Това се пази в пълна тайна от хората на Земята, но нашите кораби могат да разговарят без забавяне помежду си.
Умът му прехвърляше възможности и приложения за тези възможности. Патрулните ни кораби ще могат да ни предупредят за приближаващата вражеска флота далеч преди тя да ни стигне. Вероятно от години знаеха, че идва, и с каква скорост се движи. Тъкмо затова ускориха така обучението ни — те от години знаят кога ще започне Третото нашествие.
После му хрумна и друга мисъл. Щом тази мигновена комуникация работи без оглед на разстоянията, тогава ние можем дори да разговаряме с нашественическата флотилия, която сме изпратили срещу родната планета на формиките веднага след Второто нашествие. Щом нашите кораби се движат със скорост, близка до светлинната, относителният времеви диференциал би усложнил комуникацията, но ако си представим чудо, това ще е доста лесно за разрешаване. Ще знаем дали нашето нашествие в техния свят е успяло или не само мигове по-късно. Ами че ако тази комуникация действително бе мощна и с голям диапазон, ФлотКом щеше дори да наблюдава разгръщането на битката, или поне симулация на битката и…
Симулация на битката. Всеки кораб в експедиционния отряд постоянно изпраща координатите си. Комуникационното средство получава данните и ги вкарва в компютър, а резултатът е… симулацията, с която се упражняваме.
Нас ни обучават да командваме кораби в бой не тук, в слънчевата система, а на милиони светлинни години разстояние. Те са изпратили пилотите и капитаните, но адмиралите, които ги командват, все още са тук. Във ФлотКом. Поколения наред са търсили нужните командири — нас.
От това прозрение направо му секна дъхът. Не смееше да повярва, ала то беше далеч по-смислено от всички по-приемливи сценарии. Едно, че обясняваше идеално защо обучават децата на по-стари кораби. Флотилията, която щяха да командват, бе изпратена още преди десетилетия, когато тези стари модели са били най-новите и най-добрите.
Във Военното и Тактическото училище ни юркаха, не защото флотът на бъгерите приближава Слънчевата система. Те бързаха, защото нашата флотилия приближава света на бъгерите.
Точно както каза Николай. Не можеш да изключиш невъзможното, защото никога не знаеш кои от предположенията ти за възможното ще се окажат фалшиви в реалната вселена. Бийн досега не се бе досетил за това просто и рационално обяснение, защото мисленето му бе възпрепятствано от идеята, че скоростта на светлината ограничава както пътуването, така и комуникацията. Но техникът бе повдигнал съвсем мъничко крайчето на воала, с който прикриваха истината, и тъй като Бийн най-сетне бе открил начин да отвори ума си към тази възможност, успя да разгадае тайната.
В някой момент от обучението ни — когато си решат и без всякакво предупреждение — те могат да превключат, и ние ще командваме истински кораби в истински сражения. Ще си мислим, че това е игра, а всъщност ще водим война.