И не ни го казват, защото сме деца. Мислят, че не бихме го преживели — да сме наясно, че решенията ни ще доведат до смърт и разруха. Че когато изгубим кораб, умират истински хора. Те го пазят в тайна от нас, за да ни предпазят от собственото ни състрадание.
Но не и от мен. Защото вече знам.
Тежестта на това прозрение изведнъж го притисна — не можеше да си поеме дъх, дишаше съвсем плитко. Вече знам. Дали това ще промени начина, по който играя? Не, не мога да си го позволя. Вече хвърлих всичките си сили — прозрението на истината няма да ме накара да работя по-упорито, нито по-добре. Може би ще ме накара да се справям по-зле? Възможно е да ме разколебае и да изгубя концентрация. По време на тренировките всички бяха научили, че победата зависи от способността да забравяш всичко освен онова, което вършиш в момента. Можеш да мислиш за всичките си кораби наведнъж — но само ако някой кораб, който вече няма значение, може да бъде напълно изключен. Ала да си представяш мъртъвци и разкъсани тела, на които леденият космически вакуум е изсмукал въздуха от дробовете… кой би могъл да продължава играта, когато знае какво означава тя в действителност?
Учителите бяха прави да го пазят в тайна от нас. Този техник заслужава да отиде на военен съд, задето ми позволи да надзърна зад завесата.
Не мога да го кажа на никого. Другите деца не бива да знаят. А ако учителите разберат, че съм прозрял истината, ще ме извадят от играта.
Затова трябва да се преструвам.
Не, трябва да убедя сам себе си, че не е вярно. Да забравя, че е истина. Това не е истина. Истината е онова, което ни казват те. Симулацията просто пренебрегва скоростта на светлината. Обучаваха ни на стари кораби, защото всички нови са заети и не могат да бъдат пожертвани. Ние се подготвяме да отблъснем нашествието на формиките, а не да нападнем тяхната звездна система. Това бе просто налудничав сън, чиста самозаблуда. Нищо не е по-бързо от светлината и затова информацията не може да бъде предавана по-бързо от скоростта на светлината.
Освен това, ако наистина сме изпратили нашественическа флота толкова отдавна, на тях не им трябват малки деца, за да я командват. Сигурно Мейзър Ракъм летеше с тази флотилия — нямаше как да са я изпратили без него. Мейзър Ракъм е още жив, запазен от релативистичните отклонения на пътуването със скорост, близка до светлинната. Може би за него са изминали само няколко години. Той е готов. Не им трябваме ние.
Бийн успокои дишането си. Пулсът му се забави. Не мога да си позволя да се унасям в подобни фантазии. Толкова ще ме е срам, ако някой разбере за тъпата теория, която измъдрих насън. Играта си е такава, каквато винаги е била.
По интеркома прозвуча сигналът за ставане. Бийн стана от леглото си — този път спеше на долния етаж — и се включи възможно най-нормално в бъбренето на Том Лудата глава и Горещата супа, докато Флай Моло мълчеше и се цупеше, както всяка сутрин, а Алей се молеше. Отиде в столовата и закуси както обикновено. Всичко беше нормално. Това, че не успя да накара червата си да се отпуснат по обичайното време, не означаваше нищо. Както и това, че коремът го боля цял ден, а на обяд леко му се гадеше. Това бе просто от недоспиване.
Към края на трите месеца на Ерос работата им със симулаторите се промени. Имаше кораби под пряк техен контрол, но и други, на които трябваше да дават команди гласно, освен че използваха ръчното управление.
— Като в истинска битка — каза началникът им.
— В една истинска битка — обади се Алей — ние ще знаем кои са подчинените ни офицери.
— Това би имало значение, ако разчитахте на тях да ви дават информация. А не е така. Цялата информация, която ви е нужна, се предава във вашия симулатор и излиза на екрана. Затова ще давате заповедите си освен чрез уредите и устно. Просто приемете, че ще ви се подчинят. Вашите учители ще следят заповедите ви, за да ви помогнат да се научите да ги давате ясно и незабавно. Освен това се налага да овладеете техниката на превключване от общ разговор помежду си към даване на заповеди на отделните кораби. Съвсем просто е, ще видите. Когато искате да разговаряте помежду си, обърнете главите си наляво или надясно — както ви е по-удобно. Но насочите ли лице право към екрана, гласът ви ще стига до кораба или ескадрилата, която сте избрали на таблото. За да се обърнете едновременно към всички командвани от вас кораби — главата право напред, а брадичката — ето така.
— А какво ще стане, ако вдигнем глави? — попита Шен.