Алей изпревари учителя с отговора:
— Тогава разговаряш с Бога.
След като смехът утихна, учителят каза:
— Почти си прав, Алей. Когато вдигнете брадичка, за да говорите, вие разговаряте със своя командир.
Неколцина се обадиха едновременно:
— С нашия командир?
— Не сте смятали, че обучаваме всички ви да станете едновременно главнокомандуващи, нали? Не, не. Засега ще назначим наслуки някой от вас за такъв командир, само за да се упражнявате. Да речем… този, дребният. Ти, Бийн.
— Аз ли трябва да съм командирът?
— Само за тренировките. Или той не е компетентен и останалите няма да му се подчинявате в битка?
Отговорите им звучаха презрително. Разбира се, че Бийн е компетентен — ще го последват.
— Но той не спечели нито една битка, когато командваше армия „Заек“! — обади се Флай Моло.
— Чудесно. Това означава, че всички ще се изправите срещу предизвикателството да превърнете този дребосък в победител въпреки самия него. Ако според вас това не е реалистична военна ситуация, не сте чели историята достатъчно внимателно.
Ето как Бийн се оказа командир на десет други деца от Военното училище. Разбира се, това го развесели, защото нито той, нито другите повярваха, че изборът е бил случаен. Те знаеха, че Бийн е по-добър на симулатора от всеки друг. Дори Петра го каза един ден след упражненията:
— По дяволите, Бийн, всичко това ти е толкова ясно, че сякаш можеш да играеш и със затворени очи!
Беше почти вярно. Не му се налагаше да проверява, за да знае кой къде се намира. Всичко беше едновременно в главата му.
Отне им два дни, докато отработят приемането на заповеди от Бийн и как сами да дават заповеди устно, заедно с подаваните чрез контролното табло. Отначало непрекъснато грешаха — държаха си главите в неправилно положение и всички коментари, въпроси и заповеди пристигаха не по предназначение. Но съвсем скоро започнаха да го правят по инстинкт.
Бийн настояваше и другите да се изреждат на командирския пост.
— Аз също трябва да свиквам да изпълнявам заповеди като тях — каза той. — И да се науча да променям положението на главата си, за да говоря напред и встрани. — Учителят се съгласи и ден след това Бийн бе овладял техниката наравно с другите.
Изреждането на другите деца в командирското кресло имаше и още един благотворен ефект. Никой не се справи толкова зле, че да се посрами, но стана ясно, че Бийн е най-умният и най-бързият от тях — схващаше по-добре ситуациите в развитие и беше най-способен да подбира чутото, да запомня кой какво е казал.
— Ти не си човек — каза му Петра. — Никой не е способен на подобни неща!
— Човек съм и още как — отвърна тихо Бийн. — А и познавам един, който е по-способен от мен.
— Кой? — попита тя.
— Ендър.
Всички млъкнаха.
— Да, ама той не е тук — обади се Влад.
— Ти пък откъде знаеш? — възкликна Бийн. — Защото, доколкото знам, той през цялото време е бил тук.
— Това е глупаво — обади се Динк. — Защо тогава не се упражнява с нас? Защо го държат в тайна?
— Защото си падат по тайните — отвърна Бийн. — Или защото го обучават по различен начин. Сигурно се правят на дядо Мраз — ще ни го поднесат като подарък.
— Или пък просто си се разболял от идиотизъм! — изтърси Самосвала.
Бийн се разсмя. Разбира се, че командирът им щеше да е Ендър. Тази група бе събрана за Ендър. На Ендър те възлагаха всичките си надежди. Причината да сложат Бийн за главнокомандващ беше, че той е резервата. Ако Ендър се разболееше от апандисит посред войната, щяха да прехвърлят командването на Бийн. На Бийн, който щеше да започне да дава заповеди, да решава кои кораби да бъдат жертвани, кои от войниците да умрат. Но дотогава изборът щеше да е на Ендър, а за Ендър това щеше да е само игра. Без смърт, без страдания, без страх, без чувство за вина. Просто… игра.
Определено ще е Ендър. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
На другия ден началникът им съобщи, че от същия следобед техен командир е Ендър Уигин. Той забеляза, че никак не се изненадаха и ги попита защо.
— Бийн вече ни каза — отговориха му те.
— Искат да открия как се сдобиваш със своята вътрешна информация, Бийн. — Граф се взираше над масата в болезнено дребното дете, което седеше срещу него и го гледаше безизразно.
— Не разполагам с никаква вътрешна информация — отвърна Бийн.
— Знаел си, че ваш командир ще бъде Ендър.
— Предположих — уточни Бийн. — Не че беше трудно. Вижте ни кои сме. Най-близките приятели на Ендър. Неговите взводни командири. Той е свързващата нишка помежду ни. Можехте да доведете тук много други деца, вероятно също толкова добри, колкото сме и ние. Но тези тук сме децата, които биха последвали Ендър в открития космос и без скафандър, ако той ни каже.