— Полковник Граф, вие сте наясно, че аз знам истината — ние водим реални битки. Не ги разиграва Мейзър Ракъм. Когато губим кораби, умират истински хора.
Граф извърна очи.
— И това са хора, които Мейзър Ракъм познава, нали?
Граф кимна едва забележимо.
— Да не мислите, че Ендър не усеща какво чувства Мейзър? Не познавам този мъж, той може да е твърд като кремък, но според мен, когато критикува Ендър, издава своите… своите терзания, може би… и Ендър го усеща. Защото Ендър се чувства много по-уморен след критиката му, отколкото преди нея. Той може и да не е наясно какво става в действителност, но знае, че залогът е ужасен. Знае, че Мейзър Ракъм наистина скърби за всяка грешка, допусната от него.
— Да не си намерил някакъв начин да се промъкнеш в стаята на Ендър?
— Знам как да слушам Ендър. Не греша за Мейзър, нали?
Граф поклати глава.
— Полковник Граф, онова, което вие не разбирате и което май никой не си спомня… Онази последна игра във Военното училище, когато Ендър предаде армията си на мен. Това не беше стратегически ход. Той се отказа. Беше приключил с това. Бе обявил стачка. Вие не го разбрахте, защото го дипломирахте. Случката с Бонсо го съсипа. Според мен сега терзанията на Мейзър Ракъм му въздействат по същия начин. Мисля, че Ендър дори не съзнава, че е убил някого, но подсъзнателно го усеща и това разкъсва сърцето му.
Граф го изгледа проницателно.
— Знаех, че Бонсо е мъртъв. Видях го. И преди съм виждал смъртта, спомняте ли си? Когато ти набутат носа в мозъка и изгубиш осем литра кръв, после не ставаш да си ходиш. Вие така и не казахте на Ендър, че Бонсо е мъртъв, но сте глупак, ако си мислите, че той не знае. А сега благодарение на Мейзър той усеща как всеки изгубен кораб означава, че умират доблестни мъже. И не може да понесе това, полковник Граф.
— Ти си по-проницателен, отколкото ти признават, Бийн — рече Граф.
— Знам. Аз съм студеният нечовешки разум, нали така? — тъжно се засмя Бийн. — Гените ми са променени, затова и аз съм пришълец, също като бъгерите, нали?
Граф се изчерви.
— Никога никой не е казвал подобно нещо.
— Искате да кажете, че никога не сте го казвали пред мен. Умишлено. Но май не разбирате, че понякога трябва просто да кажеш на хората истината и да ги помолиш да направят онова, което искаш, вместо да се мъчиш да ги подмамиш да го свършат.
— Да не намекваш, че трябва да кажем на Ендър истината?
— Не! Да не сте луд? Ако той е толкова разстроен, защото го знае подсъзнателно, как според вас ще реагира, ако разбере? Направо ще се вцепени.
— Но ти не се вцепеняваш. Това ли е? Искаш ти да поемеш командването в следващата битка?
— Все още не сте ме разбрали, полковник Граф. Аз не се вцепенявам, защото тази битка не е моя битка. Аз само помагам. Наблюдавам. Но съм свободен. Защото тази игра е играта на Ендър.
Симулаторът на Бийн се включи.
— Време е — рече Граф. — Успех!
— Полковник Граф, Ендър може отново да обяви стачка. Възможно е да зареже всичко. Просто да се откаже. Може да си каже „Това е само игра и тя ми писна, не ми пука какво ще направят с мен, аз бях дотук“. Това си му е вътрешно присъщо — да постъпва така, когато всичко му изглежда абсолютно нечестно и напълно безсмислено.
— Ами ако му обещая, че това е последната игра?
Бийн сложи слушалките си и попита:
— А вярно ли ще бъде?
Граф кимна.
— Ами, според мен няма да има особено значение. Освен това сега той е ученик на Мейзър, нали?
— Предполагам. Мейзър се кани да му каже, че това е зрелостният изпит.
— Сега Мейзър е учителят на Ендър — заяви Бийн. — А за вас оставам аз. Онова момченце, дето не го искахте.
Граф отново се изчерви.
— Прав си — рече той. — Не те исках, защото беше един такъв всезнайко!
Бийн знаеше, че е така, но все пак го заболя.
— Виж, Бийн… — продължи Граф. — Работата е там, че не бях прав.
Той положи длан на рамото на Бийн и излезе от стаята.
Бийн влезе в мрежата — последен от командирите на ескадрили.
— Всички ли са по местата си? — попита Ендър в слушалките.
— До един — отвърна Бийн. — Тази сутрин май нещо по-закъсня за тренировката, а?
— Извинете — рече Ендър. — Успах се.
Всички се засмяха. Освен Бийн.
Ендър проведе с тях няколко маневри за разгрявка преди битката. А после дойде часът. Екранът се изчисти.
Бийн чакаше и тревогата го гризеше отвътре.
Врагът се появи.
Флотата им бе разположена около планета, заемаща центъра на екрана. И преди бяха водили сражения близо до планети, но всеки път те бяха разположени в края на екрана — противникът винаги се стремеше да ги подмами по-далеч от планетата.