Ако имах план, щях да поема командването. Но нямам план. Така че, за добро или за зло, това е играта на Ендър, а не моята.
Но имаше и друга причина да не поеме командването.
Бийн си спомни как стоеше над проснатото тяло на побойника, твърде опасен, за да го покорят, и повтаряше на Поук: Убий го! Убий го!
Бях прав. Сега побойникът отново трябва да бъде убит. И макар да не знам как да го постигнем, ние не можем да изгубим тази война. Не зная как да я спечелим, но аз не съм Господ и не виждам всичко. Вероятно Ендър също не вижда решение, но ако някой изобщо може да намери решение — което да реализира — то това е Ендър.
Може би не е чак толкова безнадеждно. Сигурно има някакъв начин да стигнем до повърхността на планетата и да изтрием бъгерите от лицето на вселената. Сега е време за чудеса. За Ендър другите ще се раздадат докрай. Ако аз поема командването, те ще са толкова разстроени и толкова разсеяни, че дори и да им предложа план, който има някакъв шанс за победа, той така и няма да успее, защото те няма да вложат душата си в него.
Ендър трябва да опита. Ако не опита, всички ще умрем. Защото дори и да не са имали намерение да изпращат нова флотилия срещу нас, след тази битка със сигурност ще го сторят. Ние победихме техните флотилии във всички досегашни битки. Но ако не спечелим тази, окончателната, и не унищожим способността им да водят война срещу нас, те ще се завърнат. И този път сами ще са разбрали как да си направят „Г-н Доктор“.
Ние имаме само един свят. И само една надежда.
Направи го, Ендър.
В ума на Бийн проблеснаха думите, които Ендър бе казал в първия тренировъчен ден на армия „Дракон“: „Запомнете, вратата на противника е надолу.“ В последната битка на армия „Дракон“, когато вече нямаше надежда, Ендър бе приложил тъкмо тази стратегия и бе изпратил отряда на Бийн да притисне шлемовете си в ъглите на портала. Така победи. Жалко, че сега нямаше как да приложи същата измама.
Ако прицелим „Г-н Доктора“ в повърхността на планетата, за да я взриви… така номерът може и да стане. Оттук просто не можеш да стигнеш там.
Време беше да се предаде. Да излезе от играта, да им каже да не изпращат деца да вършат работата на възрастните. Безнадеждно е. Свършено е с нас.
— И помнете — изрече той иронично, — вратата на противника е надолу.
Флай Моло, Горещата супа, Влад, Самосвала и Том Лудата глава — всички се изсмяха. Те бяха от армия „Дракон“ и помнеха какво означават тези думи.
Но Ендър като че не схвана шегата.
Ендър сякаш не разбираше, че няма начин да свалят „Г-н Доктора“ на повърхността на планетата.
Вместо това гласът му прозвуча в ушите им — даваше заповеди. Подреди корабите в стегнат боен строй — цилиндри в цилиндри.
На Бийн му се искаше да изкрещи „Не го прави! На тези кораби има истински хора и ако ги изпратиш в бой, те ще умрат! Жертва без надежда за победа!“
Но прехапа езика си, защото подсъзнателно — в най-затънтеното кътче на сърцето си — той все пак таеше надежда, че Ендър може да постигне невъзможното. И докато още я имаше, животът на тези хора — по техен собствен избор — подлежеше на жертва от самото начало.
Ендър им нареди да потеглят, като тук-там ги караше да се отклоняват през непрекъснато престрояващите се пълчища на вражия рояк.
Несъмнено врагът вижда какво прави той, помисли си Бийн.
Нямаше как да не виждат, че всеки трети-четвърти ход ни приближава все повече до планетата.
Всеки миг противникът можеше да съсредоточи войските си и да ги унищожи светкавично. Защо тогава не предприемаше нищо?
На Бийн му хрумна, че бъгерите не смеят да съсредоточат силите си близо до стегнатата формация на Ендър, защото в мига, когато корабите им се приближат толкова един до друг, Ендър ще използва срещу тях „Г-н Доктора“.
А после се сети и за друго обяснение. Може би тук просто има прекалено много бъгерски кораби? И царицата — или цариците — се съсредоточават изцяло върху овладяването на десетте хиляди кораба, реещи се из космоса, за да не се приближат опасно един до друг?
За разлика от Ендър царицата на бъгерите не можеше да прехвърли командването на корабите върху подчинените си. Тя нямаше подчинени. Отделните бъгери бяха като нейни ръце и крака. Сега тя имаше стотици ръце и крака, а може би хиляди, и всичките мърдаха едновременно.
Ето защо не реагираше интелигентно. Нейните войски бяха прекалено многобройни. Тъкмо затова не предприемаше очевидните ходове, не залагаше капани, не пречеше на Ендър да приближава с всеки завой, отклонение и смяна на курса своя цилиндър към повърхността на планетата.